Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно хронично заболяване на щитовидната жлеза с прогресивно отпадна функция на жлезата и хронично възпаление. От заболяването страдат много по-често жени, отколкото мъже, на млада и средна възраст.

 

Симптоматиката на заболяването е често трудно забележима и разнообразна – хронична умора, сънливост, качване на тегло (невинаги – противно на очакванията, някои пациентки са изключително слаби), констипация, брадикардия, хипотония, вторичен инфертилитет, спонтанни аборти, кожни прояви, депресивни епизоди, нередовна и болезнена менструация при жени, други подлежащи автоимунни заболявания и др.


 

1. Редовно проследяване на и оценка на щитовидната функция

След поставяне диагнозата тиреоидит на Хашимото е важно редовно да приемате терапията си, както и през няколко месеца да се проследява и оценява функцията на щитовидната жлеза ехографски и лабораторно – TSH, FT3, FT4, антителата МАТ и ТАТ.

 

Обикновено в самото начало на терапията има добро повлияване и жлезата дори може преходно да влезе в гранично с хиперфункция състояние за кратък период, след което последва период на плавно покачване на TSH отново и постепенно отново влошаване функцията на щитовидната жлеза, което изисква повишаване дозата на L-тироксина. Добре е след започване на лечение или коригиране на дозата, показателите на бъдат изследвани отново след 4-8 седмици.

 

Хашимото не е присъда, прогнозата е изключително оптимистична, ако пациентът е дисциплиниран по отношение на терапията и проследяване състоянието си. Никога не прекратявайте терапията си – тиреоидитът на Хашимото изисква доживотна хормон-заместваща терапия. Прекъсването на терапията може да се окаже  животозастрашаващо.

 

2. Скрининг

При наличието на едно автоимунно заболяване е изключително важно винаги да се направи скрининг и за други подлежащи автоимунни заболявания – диабет (серумна глюкоза), първичен склерозиращ холангит (алкална фосфатаза), глутенова ентеропатия (антиглиадинови IgG и IgA антитела), автоимунен хепатит (ASAT и ALAT), добре е да се изследва скринингово и креатинин, урея и уринен седимент.

 

Други автоимунни заболявания, които могат да се съчетаят с тиреоидитът на Хашимото е улцерозният колит, болест на Крон, автоимунни гастрити, Лупусен нефрит и др. Дори да нямате оплаквания, изследванията са силно препоръчителни, за да се изключи наличието и на други заболявания.

 

Проследяването на вит. D е  също важно при пациенти с Хашимото, тъй като той често се оказва дефицитен и причина за остеопороза и вторичен инфертилитет. Обръщайте внимание на прояви от страна на кожата си, настроението, теглото, изхожданията – те често подсказват влошаване на функцията и се подобряват с контрола на заболяването.

 

Добре е при пациенти с Хашимото да се изключат и някои инфекции, които могат да тригерират състоянието – хеликобактер пилори и др. гастро-интестинални инфекции, Епщайн-Бар и др. Добре е и периодично да се проследява артериалното налягане, екг и ехокардиография – тироксинът има аритмогенно действие и в по-високи дози и продължителен план може да доведе до някои кардио-васкуларни усложнения.

 

3. Хранителни добавки

Освен че трябва да приемате редовно тироксина си на гладно и да не приемате други лекарства, храни и течности следващите 30-60 минути, е добре да помислите и за прием на някои хранителни добавки.

 

Редица проучвания показват, че селенът спомага за контрола на автоимунния процес и по-дълго запазване на функцията на жлезата. Добре е преди това и периодично да се изследват серумните нива на селен, тъй като в един по-дълъг план и високи дози може да се предозира. Наблюдава се косопад, гадене, повръщане, раздразнителност, невропатия и др. Непрепоръчителни са дневни дози над 400 мкг. 

 

Други витамини и елементи, които е добре да се проследяват в кръвта и да се приемат като хранителни добавки при пациенти с Хашимото са витамин D, калций, B12, серумно желязо и др. Особено характерен е витамин D дефицитът при пациенти с Хашимото, който е отговорен и за развитието на остеопороза във времето при някои.


4. Физическа активност

Противоречиви са данните по отношение на физическата активност и Хашимото – умерената физическа активност и тренировки подобряват симптоматиката, но прекалено интензивните и натоварващи тренировки могат да влошат симптомите.

 

5. Хранене

Ясно е, че някои храни могат да тригерират или обострят тиреоидитът, но са оскъдни данните по въпроса. Според някои данни изключването на глутенът от диетата подобрява симптомите и функцията на жлезата – това невинаги е вярно, не важни за всички пациенти, не е напълно доказано и е доста скъпо. При всички случаи безглутеновата диета би могла да има ползи за състоянието Ви, но в никакъв случай не е наложителна, така както например при цьолиакията и др. глутен-асоциирани патологии. За млякото и млечните продукти също има данни, че могат да влошат състоянието. Влиянието на храните върху състоянието е изключително индивидуално и ненапълно доказано – по-скоро е въпрос на лично усещане.

 

6. Сън, почивка и стрес

Нарушените циркадни ритми – влошен сън, будуване, непълноценната почивка и емоционално-психичният стрес са все фактори, които също могат да обострят симптомите при тиреоидита на Хашимото.

 

7. Бременност

Бременността при пациенти с Хашимото е важно да бъде планирана и контролирана – преди забременняване е важно да се постигне добър контрол на TSH (не повече от 2 mU/l), проследяване на витамин D преди и по време на бременността, суплементация с фолиева киселина, контрол на TSH по време на бременността – високите стойности на TSH по време на бременност могат да доведат до неврологични увреждания, спонтанен аборт и др.

 

8. Наследственост

При наличие на близък роднина с тиреоидит на Хашимото – майка, баща, баба, дядо, е добре скринингово да се изследва TSH в потомството периодично около и след ученическа възраст всяка година.

 

9. Промяна в начина на живот

Технически, от медицинска гледна точка е напълно достатъчно просто да приемате редовно и правилно терапията си, както и да проследявате състоянието си. От важно значение е обаче да промените някои елементи в живота си – стрес, емоционално напрежение, физическа активност, сън и др. Това ще ви накара да се почувствате по-добре и ще забави хода на заболяването.

 

10. Информирайте се разумно!

Винаги е полезно за пациентите, а и за медицинските лица, пациентите да бъдат информирани за състоянието си, така че да се постигне максимален контрол над него и пациентът да забелязва влошаванията си. Важно е обаче да контролирате потока на информация. Четете само и единствено достоверни и доказани източници с медицинска информация. Не се доверявайте на псевдо-лечители и шарлатани. Това в крайна сметка рано или късно само ще Ви навреди.