Колон иритабиле или по-известен през последните години като синдром на раздразненото черво (IBS – Irritable Bowel Disease) е функционално заболяване на дебелото черво. То е по-характерно за женския пол, особено в периода около менопаузата. Характеризира се с промени в ритъма на дефекация – редуване на периоди на констипация с диарични изхождания, като обикновено по-доминиращо е едното състояние; коремни болки и др.

 

Синдромът на раздразненото черво е диагноза на изключването – на първо място се изключват злокачествени неоплазмени състояние (коло-ректален карцином), цьолиакия, дори чернодробни заболявания. Не бива да се забравят и нетолкова популярните нецьолиакична глутенова сензитация, при която се наблюдава автоимунен отговор при прием на глутен-съдържащи храни, с интестинална симптоматика, но без класическата вилозна атрофия и глиадинови антитела. Друга също непопулярна причина е и лактозната интолерантност.


 

1. Изключване на всички възможни останали причини

Лесно е да се отдиференцира глутенова ентеропатия и колоректален карцином от колон иритабиле. Някои други нетолкова популярни и не класически причини също могат да причинят подобна симптоматика – напр. хеликобактер пилори инфекция не е рядкост да дава симптоматика, характерна за долно-диспептичен синдром с метеоризъм, колики, промени в ритъма на дефекация. Нецьолиакичната глутенова сензитация е не особено популярно състояние в гастроентерологията, тъй като и трудно се доказва – липсата на вилозна атрофия, липсата на антитела правят диагнозата изключително субективна и емпирична. Дори да няма глиадинови антитела, при такива пациенти е добре да се изключи глутенът за кратко – седмица или няколко седмици и да се наблюдава дали има подобрение в симптоматиката. Подобрението при изключването на глутена е показател за поставяне на диагнозата. Важно е изключването на мляко и млечни продукти за известен период, за да се изключи и лактозна интолерантност, която е твърде тривиално и често състояние.

 

Понякога ектраинтестинални причини като тиреоидит на „Хашимото“ може да причини симптоматика подобна на синдрома на раздразненото черво и да се получи объркване в диагнозата. Затова винаги, особено при жени пък, при съмнение за колон иритабиле е добре да се изследва и TSH и МАТ и ТАТ автоантитела.

 

2. Диета

При окончателно поставяне на диагнозата все пак, полезен съвет е пациентът поетапно да изключва определени храни за кратък период и да наблюдава изключването на кои от тях подобрява симптоматиката му. При всички случаи е доста вероятно пациентът да се почувства по-добре, ако изключи млякото, бобовите храни (боб, леща, нахут и др.), зелеви (зеле, броколи, карфиол и др.), пикантна храна, пържени храни, газирани напитко и др. дразнещи храни и напитки. Строго индивидуално е и без особена зависимост – просто изключването на някои храни работи за едни пациенти, за други – не.

 

3. Пробиотици

Последните проучвания категорично показаха, че приемът на пробиотици подобрява значително симптоматиката при пациенти с IBS. Причината не е особено изяснена към момента – вероятно се касае до интестиналния микробиом – микробиомната теория през последните години се превръща в революция в гастроентерологията и промените в него могат да се свържат с голям брой заболявания. По отношение на синдрома на раздразненото черво – необходимо е пациентите да приемат по-продължително пробиотици, за да имат подобрение – седмици, месеци.

 

4. Стрес

Емоционалното и физическо напрежение са изключително важни фактори при синдром на раздразненото черво – храносмилателната система е вероятно най-чувствителна след сърцето на емоционално напрежение. Достатъчно е пациентите със синдром на раздразненото черво да се наспиват добре (7-8 часа на денонощие) и да избягват междуличностни конфликти, ако имат такива. Освен това хората често не разбират, че дори да спиш 7-8 часа има огромно значение дали си лягаш в 22 часа или в малките късни часове.

 

5. Лекарства без лекарско предписание

За облекчаване на симптомите пациентите могат да приемат голям брой медикаменти без лекарско предписание – спазмолитици при колики, симетикон за облекчаване на коликите и метеоризма и др. Не е особено препоръчително да се приема лоперамидов хидрохлорид освен, ако не се касае за по-тежки диарични изхождания. Не е препоръчителен и приемът на сена за повече от 2-3 седмици при констипация, поради възможността от интестинална атония във времето. По-скоро за констипацията са необходими промени в храненето.

 

6. Фибри

Приемът на повече фибри – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и др. облекчава пасажа, подобрява мотилитета, намалява коликите и коремните болки, намалява констипацията, подобрява фекалната консистенция. И все пак са необходими някои правила, особено за IBS – напр. обелките на някои плодове и зеленчуци биха могли да влошат симптомите на някои пациенти, но това е отново индивидуално.

 

7. Вода

При всички случаи е важно всички хора да приемат 2-2,5 л вода на ден. При пациенти със синдром на раздразненото черво повечето вода подобрява пасажа, подобрява фекалната консистенция и облекава дефекацията.

 

8. Спорт

Умерената физическа активност, редовният спорт също подобряват мотилитета и намаляват симптоматиката при пациенти със синдром на раздразненото черво. Въобще толкова много са благоприятните влияния на спорта, че изобщо не трябва да звучи, че само пациенти със синдром на раздразненото черво трябва да спортуват.

 

9. Социални контакти

Като говорим за стрес и спорт, там са и социалните контакти. Повече развлечения и приятни емоции с любими хора със сигурност ще Ви се отразят добре.

 

10. Менопауза

Симптоматичният контрол на менопаузата също определено може да подобри симптомите при пациентки със синдром на раздразненото черво.