Инсулиновата резистентност или т.нар. преддиабет е състояние, при което мускулните клетки, липоцитите и хепатоцитите не отговарят правилно на инсулиновата стимулация и не усвояват серумната глюкоза, вследствие на което концентрацията ѝ в серума се повишава, което води до повишена продукция на инсулин от бета-клетките на панкреаса.

 

Обикновено инсулиновата резистентност и по-късно диабет втори тип са изключително безсимптомни състояния, които се проявяват далеч във времето с усложненията си – метаболитен синдром (дислипидемия, хипертония, обезитет, хиперурикемия), диабетно стъпало, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия и др. Информираността за наследственост и редовният ежегоден скрининг на рискови групи хора – видимо обезитетни, заседнал начин на живот, стрес, напреднала възраст и възраст над 35 и др. може да предотврати или поне забави значимо във времето развитието на диабет втори тип, както и неговите усложнения.


 

Диагнозата се поставя чрез изследване на серумна глюкоза, инсулин, гликиран хемоглобин, глюкозо-толерантен орален тест, изчисляване на т.нар. HOMA-index. Важно е да се знае, че някои медикаменти – кортикостероиди, диуретици; тютюнопушене, алкохол и др. могат да повлияят резултатите.

 

Инсулиновата резистентност (преддиабетът) е все още обратимо състояние, което с промяна в начина на живот в правилна посока и добър, стриктен контрол и воля може да предотврати диабета или поне да го отложи години във ремето.

 

1. Спорт и физическа активност

При инсулинова резистентност е важно на първо място да се предприеме промяна във физическата активност и промяна в заседналия живот – спорт поне 4-5 пъти седмично по най-малко половин-един час.

 

2. Редукция на телесното тегло

Обикновено инсулиновата резистентност се комбинира с т.нар. метаболитен синдром – обезитет, хипертония, дислипидемия, хиперурикемия. Крайната идеална цел е постигане на нормален BMI (Body Mass Index) – индекс на телесната маса, които има нормални стойности между 18,5-25. Изчисляването му е лесно и достъпно с онлайн калкулатори или пък в домашни условия по формулата BMI = телесното тело (кг) / височина на квадрат (м); например 75 кг / 1,762 = 75/3,0976 = 24,21. Най-подходяща за редукция на телесно тегло е средиземноморската диета – плодове, зеленчуци, бобови храни, риба, зехтин, ядки и семена, пълнозърнести храни, яйца и млечни продукти.

 

3. Стриктна диета

Прекратяване приема на трансмазнини (чипсове, снаксове, сладкиши, всичко съдържащо палмово и кокосово масло), газирани и подсладени напитки, захарни изделия, ориз, хляб, червени мазни меса – да се консумира чисто пилешко, пуешко, заешко месо вместо това и др. Да се увеличи приемът на зеленчуци и умерено плодове, заради захарното съдържание, ядки, пълнозърнести храни, риба, бобови и др. В по-тесен смисъл на думата, трябва да се редуцира консумацията на захари и мазнини (и особено да се изключат трансмазнините).

 

4. Тютюнопушене и алкохол

Тютюнопушенето и алкохолът влошават липидния профил, инсулиновата резистентност, артериалното налягане и въобще метаболитния синдром. Това е само малка част от комплекта рискове, който носят.

 

5. Сол

Солта и натрият водят до задръжка на течности и хиперволемия и повишават артериалното налягане. Намаляването консумацията на сол понижава артериалното налягане. Допустимото количество сол на ден за възрастен индивид е 6 г или не повече от 1500-2000 мг натрий. Дори не подозирате какво количество сол приемаме дневно с някои храни. За сравнение, средностатистическият човек консумира около и над два пъти от препоръчителното количество натрий дневно.

 

6. Стрес

Нарушените циркадни ритми – сън, бодърстване, повишеният емоционален стрес, депресията повишават значително риска от диабет втори тип. Връзката е двустранна, показват проучванията – хора с депресия имат около 20% по-висок риск от диабет втори тип, и обратно, пациенти с диабет имат повишен риск от депресия. Спете 7-8 часа дневно, лягайте си по едно и също време, избягвайте стреса и междуличностните конфликти, уредете си една спокойна лична и делова обстановка. Не всяко работно място струва цената си.

 

7. Редовен скрининг

След установяването на инсулинова резистентност е важно, освен да предприемете значителна промяна в начина си на живот, докато все още състоянието е обратимо и да следите редовно развитието му. Стигането до диабет втори тип не е фатално в никакъв случай, просто целите са други – адекватен контрол и проследяване на вече развилия се диабет и предотвратяване усложненията му. Това включва редовно проследяване на серумната глюкоза, инсулин и гликиран хемоглобин, оценка на бъбречната функция, офталмологични прегледи, кардиологични прегледи, оценка на липиден профил, контрол на артериалното налягане и др.

 

8. Контрол на усложненията

Наличните усложнения, ако има такива – артериална хипертония, хиперурикемия, дислипидемия и др. трябва да бъдат контролирани съответно с промяна в начина на живот и медикаментозно в зависимост от риска на съответния пациент.

 

9. НЕ на гладуването - Intermittent fasting (интермитентно гладуване)

В миналото циркулираха митове, че този начин на хранене подобрява инсулиновата резистентност. Съвременните данни показват, че дългите периоди на гладуване водят до повишено образуване на свободни радикали, нарушаване метаболизма и увреждане на бета клетките на панкреаса, което влошава инсулиновата резистентност.

 

10. Билки и подправки

Използвайте повече зелен чай, канела, сминдух, чесън, джинджифил, куркума и др. За тях има данни, че подобряват инсулиновата резистентност. Разбира се, не се опирайте само на това в никакъв случай.