Лимфомът е злокачествен тумор, който се характеризира с пролиферация и абнормно разрастване, произхождащ от лимфната тъкан, с локално инвазиране и склонност към далечни метастази, с често мултифокално разрастване. Тънкочревният лимфом се подразделя на първичен, вторичен и мултипролиферативна тънкочревна болест (средиземноморски лимфом).

 

Първичен тънкочревен лимфом 



В този случай заболяването се локализира в тънкото черво и мезентериалните лимфни възли, без периферна лемфаденопатия и засягане на черния дроб и слезката. Този тип неоплазма представява само 1% от неоплазмите на гастро-интестиналния тракт, но е третата по честота форма на злокачествено заболяване на тънкото черво.

 

Етиология и патогенеза 

Предразполагащи заболявания за развитието на първичен тънкочревен лимфом са глутеновата ентеропатия, особено при възрастни болни, имунодефицитни синдроми и имуносупресивното лечение. Възможно е клиничните прояви на лимфома да се изявят при болен с предшестваща ентеропатия, която до този момент не е диагностицирана. Периодът между първите симптоми на глутеновата ентеропатия и появата на лимфом е от 6 месеца до 60 години, средно 29 години. Тънкочревен лимфом се развива при 7% от болните с глутенова ентеропатия.

 

Безглутеновата диета не намалява риска от развитието на тънкочревен лимфом. Пациентите, които реагират лошо на тази диета, са с по-висок риск от развитие на лимфом. Улцерозните йеюнити, приемани като усложнение на глутеновата ентеропатия, изглежда предрозполагат или са проява на лимфом.

 

Честотата е повишена при болните с херпетиформен дерматит, имунни дефицити, автоимунни заболявания като системен лупус и синдром на Сьогрен, дисеминирани вирусни инфекции с вируса на Ебщайн-Бар, провеждащи имуносупресивно лечение при трансплантация на органи и други злокачествени заболявания.

 

Клинична картина

Най-често заболяването се среща около 60-годишна възраст. Типичните симптоми са коремна болка, отслабване на тегло, остро настъпващи усложнения при неизвестен досега проблем, свързан с червата – перфорация, чревна непроходимост, инвагинация, кървене. Много често диагнозата първичен тънкочревен лимфом се открива случайно при лапаротомия по повод споменатите усложнения. 
Проявите на нарушено чревно всмукване са по-чести при болни с предшестваща глутенова ентеропатия
Не се установяват периферна лимфаденопатия и увеличаване на черния дроб.


Диагноза

Поставя се въз основа на хистоморфологичното изследване на материал, получен при биопсия на тънките черва. Може да се използва рентгеново изследване на тънките черва. КАТ, ехография и абдоминална лимфография откриват засягане на лимфните възли.

 

Лечение

Резекция на засегнатия участък на тънкото черво с регионните лимфни възли, лъчева и химиотерапия.

 

Прогноза 

Улзерозният тип тумори, туморите с размер над 10 см, мултицентричните увреждания имат по-лоша прогноза.

 

Вторичен тънкочревен лимфом


Засягането на тънкото черва при генерализирани лимфоматозни процеси с начало в друг орган, се нарича вторичен тънкочревевн лимфом

 

Етиология

Възникването на заболяването се влияе от хигиената и лошите социално-икономически условия. Предполага се, че паразитните инфекции, чревната микрофлора и други антигени предизвикват хиперплазия на чревните клетки години преди да се развие лимфом. При генетични изследвания се установява възможността за наследствено предразположение. Обсъжда се и ролята на първичен имунен дефицит.

 

Клиника

Главните прояви са диария, дифузни коликобразни болки в корема, стеаторея, малабсорбция, отслабване на килограми, отоци, суха люспеща се кожа, тетания, изоставане в развитието, изразена протеин губеща ентеропатия с асцит, загуба на електролити, полиурия от хипокалиемичната нефропатия. В напредналите стадии могат да се наблюдават кървене, чревна непроходимост, перфорация, инвагинация

 

Диагноза

Най-голямо значение за диагнозата имат хистологичното и електронномикроскопското изследване на йеюналната лигавица и на серумните протеини.

 

Лечение

Извършва се с широкоспектърни антибиотици и/или имнуносупресивни медикаменти. Възможно е да се постигне клинична, хистологична и имунологична ремисия за повече от 5 години. Необходимо е да се коригират водно-електролитните и резорбтивните нарушения. В определени случаи като например доказано развитие на имунобластом, се препоръчва лъчелечение.

 

Прогноза 

Прогнозата е по-добра от тази на първичния тънкочревен лимфом.
Утежнява се от възможността за възникване на дифузен първичен тънкочревен лимфом.