Открит чрез кръвни изследвания по друг повод, тлеещият или „индолентен“ миелом крие риск от еволюция в същински множествен миелом. Съвременните препоръки са такъв пациент да се наблюдава отблизо, очаквайки еволюцията на заболяването му.

 

Ето малко повече за това гранично състояние, как се диагностицира и кога се налага лечение...


 

Тлеещ множествен миелом – преканцерозно състояние

Множественият миелом представлява раково заболяване на плазмоцитите. Тези клетки са отговорни за производството на антитела, най-често срещу инфекциозни агенти.

 

Когато има тлеещ миелом, това заболяване не е злокачествено, но представлява преканцероза – предраково състояние. Когато плазмоцитите станат злокачествени, те придобиват свойството моноклоналност – много клетки произвеждат едно и също антитяло (в нормални усовия това не е така). Това значимо разрастване на плазмоцитните клетки в костния мозък смущава нормалното производство на останалите кръвни клетки и води до нисък хемогобин (анемия), намаляване на тромбоцитите – кървене и на левкоцитите (склонност към инфекции). Самите кости също страдат като тяхната структура се уврежда и стават по-лесно чупливи.

 

Рискови фактори

Все още няма напълно доказани причинители за индолентен или злокачествен множествен миелом, но са открити някои от рисковите фактори:

  • Гени. Носителите на определени мутации могат да развият заболяването;
  • Възраст. Между 50 и 70 години е по-голям рискът от появата на болестта;
  • Пол. Мъжете са малко по-често засегнати;
  • Раса. При афроамериканците състоянието е два пъти по-често;
  • Затлъстяване. Хората с наднормено тегло са в по-голям риск.

Диагноза

Характерно за тлеещия миелом е, че той няма симптоми, но може да бъде устоновен при лабораторни изследвания назначени по друг повод, или профилактични.

 

Изследването на кръв или урина може да разкрие повишено коичество на М протеин (еднаквите антитела). Такава находка би довела до електрофореза на белтъците в кръвта, както и изследване на стойностите на калция и креатинина.

 

Когато се подозира тази диагноза изследването за урина е малко по-различно – от пациента се иска да събере в един съд всичката си урина за 24 часа, след което от нея се взима проба за изследване.

 

Костномозъчна пункция. Тя не спада към рутинните изследвания, но е задължителна, ако вече подозираме миелом. При нея под местна упойка се взима материал от костния мозък, за да се види какъв процент в него са плазмоцитите и нормално ли се развиват останалите кръвни клетки.

 

Образни изследвания – става въпрос за рентгенови снимки, скенер или ЯМР. Това позволява на лекарите да видят дали има увреда в структурата на костите.

 

След извършване на всички необходими изследвания, при тлеещият множествен миелом, ще установим, че има някакъв М протеин, плазмоцитите в костния мозък са над 10 %, но липсват доказателства за органна увреда (няма висок калций, бъбречна увреда, анемия или нарушения на костната структура).

 

Тлеещ миелом – лечение или само наблюдение?

Лекарите, които се занимават с миелом – хематолозите, обикновено срещат два типа пациенти. Едните са тези, които са тревожни и искат да направят нещо, че да спрат еволцията на състоянието. Другите са търпеливи, залагат на активното наблюдение и странят от терапията.

 

Статистиката говори, че само половината от хората, засегнати от индолентен миелом, развиват злокачествената болест в рамките на 5 години. А за пациентите, страдащи от същински множествен миелом, 5-годишната преживяемост е над 50 %.  В днешно време преживяемостта е значително подобрена благодарение на появата на все повече нови методи за лечение.

 

Независимо към кой тип принадлежат пациентите, съвременната политика е за редовното проследяване и стартиране на терапия, ако се регистрира прогресия. Самите медикаменти за лечение носят риск от нежелани реакции и токсичност, които не са оправдани при липса на заболяването в злокачествения му вариант.