Историята на тютюна в Европа започва с пренасянето му от Америка от мореплавателя Христофор Колумб. Постепенно тютюнопушенето започва да се разпространява из цяла Европа - най-напред в кралските дворове като привилегия на богатите, където често е използвано като средство срещу главоболие. Веднъж превърнал се в стока, тютюнът придобива огромно икономическо значение и се превръща в една от най-печелившите индустрии.


Още през 50-те години на миналия век е установена връзката между тютюнопушенето и белодробен карцином. Оттогава тютюнопушенето, като причина за развитие на рак, е обект на проучвания от Международната агенция за изследване на рака. Инициативата за отбелязване на Международния ден без тютюнопушене е възникнала през 1971 г., а през 1977 г. Американската общност за борба с рака обявява всеки трети четвъртък от месец ноември за ден против тютюнопушенето.


Консумацията на тютюн убива над 7 млн. души всяка година според статистика на Световната здравна организация, което представлява увеличение с 3 милиона от началото на века. Така тютюнът се нарежда сред най-големите предотвратими причини за смърт в световен мащаб. В същото време тенденцията за повишаване на смъртността се очаква да се задържи и дори да нараства.



Често чуваме как някой пушач е доживял до 80- или 90-годишна възраст или как всеки доживява колкото му е писано. Но работата е там, че на пушачите им е писано да живеят по-дълго, а те съкращават това време. Що се отнася до тези, които не пушат, а боледуват – заболяванията им може да имат непряка връзка отново с пушенето – когато те са изложени пасивно на тютюневия дим. Проучвания на Световната здравна организация са установили, че при непушачите, които живеят с пушач, рискът от рак на белия дроб е 20-30% по-голям.


Какво се случва когато спрем цигарите?

Постепенно се подобрява дихателният обем на белия дроб, а от своя страна тази промяна подобрява и физическия капацитет. В тютюневия дим се съдържа въглероден монооксид, който е безцветен газ без миризма. Неговата способност да се свързва с хемоглобина е 200 пъти по-голяма, отколкото кислорода, поради което доставянето на кислород до белия дроб, сърцето, мускулите и мозъка се редуцира значително.


При пребиваване в помещение с пушачи в продължение на 8 часа пасивните пушачи поемат чрез дима токсични вещества, които са равни на повече от 5 условно изпушени цигари. В днешно време е доказано, че и пасивното пушене се явява риск за развитие на рак на белия дроб.


Освен белодорбния капацитет се подобрява и самоочистването на белия дроб. Подобрява се обонянието и вкусът, съответно и храносмилането.

 

Тъй като пушачите, които пушат по една кутия дневно правят по 70 000 всмуквания в година, лигавицата на носната кухина, хранопровода и трахеобронхиалното дърво е подложена на постоянното въздействие на цигарения дим. Някои от съставките действат директно, други се абсорбират в кръвта или се разтварят в слюнката и се поглъщат.


След спирането на цигарите започва постепенно забавяне на пулса - средно с 10 до 20 %. Така сърцето работи на по-бавни обороти, но за сметка на това по-икономично и ефективно. Често пациентите съобщават, че след спирането на тютюнопушенето е започнала редукция на екстрасистоли, които са получавали.


Друг ефект е подобряването на умствената дейност. Погрешно е, че никотинът стимулира мисловните процеси. Това важи само в рамките на първете 5-10 минути след първата цигара. Впоследствие тялото изпада в никотинова интоксикация и мисловната дейност се влошава от последващите за деня цигари. Според експертите хроничната никотинова интоксикация влошава интелектулния и творческия потенциал.


И малко статистика за България...

Според данни от изготвения от Европейската комисия „Здравен профил за България“ от 2017 г. разпространението на тютюнопушенето сред българското население е най-високо сред държавите-членки на Европейския съюз с почти седем процентни пункта над средното за съюза. Не по-малко от 28% от възрастното население, включително повече от един на всеки трима (35%) мъже, пушат ежедневно.


Равнищата на тютюнопушене сред младежите са сходни - разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в Европейския съюз (21%, след Хърватия), а при 15-годишните момичета 30% са редовни пушачи, което е най-високото равнище в Съюза.


Библиография:
1.  15 ноември – международен ден без тютюнопушене, Столична регионална здравна инспекция;
2.  Health Effects of Cigarette Smoking, Center for disease control and prevention