1. Какво представлява хроничният бронхит?

Хроничният бронхит е хронично възпалително заболяване на белите дробове, което причинява респираторни нарушения при вдишване и издишване, увеличава производството на мукус и унищожава белодробния паренхим. Симптомите са кашлица, задух, които се влошават в градация със стажа в тютюнопушенето.


Дефиницията на хроничен бронхит може да се срещне и като хронична кашлица или хронично възпроизводство на мукус в продължение на поне три месеца за две години активно тютюнопушене.



При емфизем съществува друг проблем. Произвеждат се патологични огнища, които унищожават въздушните „сакове” на белите дробове, наречени още алвеоли. В последствие се оформят още по-големи огнища, което намалява повърхността за газов обмен. Крайният ефект е намалена доставка на кислород до тъканите.


Тези две състояния навлизат под общото наименования ХОББ – хронична обструктивна белодробна болест. Тя представлява нарушение в нормалната анатомична структура на белите дробове, която се обвързва с намален кислороден дебит при дишане.

 

2. Защо се развива ХОББ и хроничен бронхит?

Тютюнопушенето е най-важната причина за развиване на хроничен бронхит. Причината е поради хроничният иритативен ефект на цигарения дим върху лигавицата на бронхите. Други причини за развиване на болестта са въздушно замърсяване и алергии. Механизмът е чисто защитен, който се активира, за да предпази организма от външните недоброжелатели на белодробния паренхим.

 

3. Какво представлява хроничният бронхит?

Клиничната картина се описва от неконтролирана кашлица, която зачестява и се засилва в продължение на времето. Пациентите често съобщават за лесно настъпващо субективно усещане за задух. Секретът в бронхите е много жилав и труден за отделяне. Друга опасност при болестта хроничен бронхит е създадената предпоставка и зачестяване на белодробните инфекции.


4. Начини за превенция

Ако пушите, то е време да ги откажете! Никога не е късно. Вашият личен лекар или познат фармацевт могат да ви помогнат да откажете цигарите. Избягвайте среди със замърсен въздух, задимени помещения и други. Когато установите наличието на белодробна инфекция, която предизвиква появата на дискомфорт в белодробното състояние, се консултирайте с лекар и започнете лечението, като по този начин ще се предпазите от влошаване.


Не подценявайте пасивното тютюнопушене. То е не по-малко опасно от активното. Разликата е в степента на погълнатите летливи вещества, които все пак ги има, а имат изразен вреден ефект върху белодробния паренхим.

 

Специалистите съветват да се спазва здравословна диета, богата на витамини и минерали, както и да се прилагат повече физически упражнения, които да подпомогнат в борбата с оксидативния стрес и имуностимулацията.

 

NEWS_MORE_BOX

5. Как се поставя диагнозата?

Анамнезата и клиничната картина са добър източник и предоставят ценна информация относно белодробната находка, която следва да бъде установена, особено при пушачите. Диференциално-диагностични някои сърдечни състояния също се манифестират с тази клинична картина, което налага ясното и точно диагностициране с цел назначаване на правилна терапевтична схема.


Рентгенографията се прилага, за да изключи другите заболявания и да докаже наличието на засенчвания в белодробния паренхим, които са резултат на активна пневмофиброза предизвикана от тютюнопушене и излагане в среда със замърсен въздух. Прилага се също така спирометрия, която определя дихателния капацитет и дихателните функции на изследвания.

 

Важен за диагностичното определяне е и кръвният тест. Той показва количеството хемоглобин, левкоцити и вероятната причина за поява на симптомите. Стойността на левкоцитите се повишава в отговор на активно инфекциозно огнище в организма. Ниските стойности на хемоглобин насочват за поява на субективен задух при физическо усилие в следствие на по-слабата оксигенация на тъканите. В отговор, сърдечната честота се ускорява и пациентите усещат задух.

 

6. Лекарствена медицина

Състоянието трябва да се наблюдава от медицински екип, който задължително да включва личен или регионален лекар, както и специалист по заболявания на белодробната система. Заболяването обикновено е нелечимо, но може да бъде овладяно и да се контролират неговите фази на изостряне.


Разликата между ХОББ и астма е, че бронхообструктивният момент при астма може да бъде овладян с медикаменти – бронходилататори, които разширяват лумена на бронхите и позволяват постъпването на по-голямо количество въздух.


В терапията на ХОББ задължително се включват бега-агонисти, които са бронхоразширяващи и антихолинергици, които предизвикват промени в дихателните функции. Краткодействащите бронходилататори се прилагат първоначално, за да разширят въздушните пътища и да облекчат симптомите, когато се появяват, но ако симптомите не се повлияват и задухът все още е налице, трябва да се пристъпи към промяна на терапията с дълготрайно действащи бронходилататори под форма на инхалатори.


Таблетната форма също може да намери приложение, както и инхалационната. Най-често приложение намира в периодите на екзацербация - изостряне, в състоянието.  В това число се включват стероиди, теофилин и муколитици, които разрушават гъстия бронхиален секрет, който запушва дихателния път.