Щитовидната жлеза е малък ендокринен орган, с формата на пеперуда, който се намира в предната част на шията, непосредствено под щитовидния хрущял или т.нар. Адамова ябълка.
Нейните хормони контролират метаболизма и участват в нашата терморегулация. Може да се каже, че те „забързват“ всички процеси в организма.
Например, под действието на щитовидните хормони, се засилва обмяната на веществата и по този начин участват в регулацията на теглото. Засилват сърдечния ритъм, повишават телесната температура и потоотделянето.
Тиреотоксикозата е състояние, при което има повишена концентрация на тиреоидни хормони в кръвта. В този случай, всички системи в нашия организъм работят на максимална скорост, което обяснява и клиничната картина й картина.
Един от най-честите симптоми на тиреотоксикозата е немотивираното отслабване. Заради силно ускорения метаболизъм, организмът гори калории изключително бързо. Често има усещане за повишен апетит, но дори и да се приема повече храна, тя не е достатъчна, за да покрие повишените нужди на тялото ни.
Заедно с това, функцията на гастро-интестиналния тракт също е ускорена, което обяснява по-бързия пасаж на храната през него. Може да има по-чести изхождания, което допринася за свалянето на килограми.
Сърцето е един от най-засегнатите органи. Тиреоидните хормони го карат да работи на „максимални обороти“ без право на почивка. Често сърдечният ритъм е силно ускорен (над 100 удара в минута) и не се забавя дори и през нощта. Може да се усещат и прескачания. Понякога единствен симптом е излизането от ритъм (пристъпно или постоянно предсърдно мъждене).
Повишената работа на сърцето оказва влияние и върху артериалното налягане. Обичайно се покачва систолното налягане, докато диастолното спада, заради разширяването на периферните кръвоносни съдове под действието на хормоните.
Така се наблюдава артериална хипертония с висока систола и ниска диастола. Разликата между двете се нарича пулсово налягане и нормата му обичайно е 40 mmHg, докато при тиреотоксикоза може да достигне и 100 mmHg.
Тиреоидните хормони повлияват и нервната система. Често има повишена нервна възбудимост, безсъние, безпокойство, емоционална лабилност. Наблюдава се ситен тремор по тялото и най-вече ръцете, което също е характерен симптом.
Поради отслабването на тегло и стопяването на мускулите, както и повишената сърдечна работа, обичайните физически усилия могат да се окажат голямо предизвикателство. Спортът и силовите упражнения са непосилни. Затруднени са дори изкачването по стълби и домашната работа, и често се налагат почивки.
Заради разширяването на съдовете в кожата, тя става мека и топла. На докосване е влажна, заради повишеното потоотделяне. От друга страна косата може да стане чуплива и да има повишен косопад.
Тиреоидните хормони повишават базалната телесна температура. Това обяснява непоносимостта към топлина.
При жените може да се засегне менструалният цикъл. Той може да стане по-оскъден, да се удължи периодът между менструациите или дори те да спрат напълно.
Разгърната клинична картина на тиреотоксикоза, с всички горепосочени симптоми, се среща предимно при млади хора. При по-възрастните (над 60 години), нерядко се наблюдава атипично протичане, т.нар. маскирана или апатична тиреотоксикоза. Може единствен симптом да е депресията или сърдечна аритмия. Нерядко има покачване на тегло, вместо отслабване.
При всички случаи, се налага изследване функцията на щитовидната жлеза, за да се установи причината за тиреотоксикоза. Трябва да се знае, че това е състояние с повишена концентрация на хормони в кръвта, но не винаги значи, че щитовидната жлеза с хиперфункция.
Разбира се, най-чест е хипертиреоидизмът, с повишени нива на тироксин и трийодтиронин (Т4 и Т3), и потиснат TSH. Той може да се дължи на автоимунно заболяване (Базедова болест) или възли, които произвеждат хормони.
От друга страна тиреотоксикоза с намалена функция на щитовидната жлеза, се наблюдава при тиреоидитите. Това са възпалителни заболявания, които причиняват разрушаване тъканта на жлезата и освобождаване на хормони в кръвообращението. Те могат да са автоимунни, от вирусен или бактериален произход, или медикаментозно индуцирани (амиодарон, литий).
Установяването на причината за тиреотоксикоза има огромно значение за определянето на нейното лечение. Никога не се започва терапия „на сляпо“, тъй като тя може да се окаже напълно погрешна.
