Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно хронично заболяване с прогресивно отпадаща функция на щитовидната жлеза, поради автоимунен отговор и формиране на антитела спрямо нея. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Среща се основно при жени на средна възраст, като заболяването е наследствено – при наличие на близък роднина в семейството е задължително да се скринират и децата чрез изследване на TSH периодично. Въпреки че по-често е засегнат женския пол, от заболяването могат да страдат и мъже, и жени на всяка една възраст, дори деца.

 

Обикновено пациентите дълго време не забелязват симптомите си – единственото, което може да им направи по-силно впечатление е напипването на увеличени лимфни възли около житовидната жлеза. Сред симптомите на развиващия се прогресивно хипотиреоидизъм са: хронична умора, честа сънливост, наддаване на тегло, повишен апетит, констипация, болки в мускулите и ставите, дисменореа, инфертилитет, депреивност, косопад, брадикардия и хипотония и много др. Невинаги изявата е класическа – много млади жени с тиреоидит на Хашимото не са обезитетни, а напротив, изключително слаби, въпреки повишения апетит и др.


 

Всички пациенти с тиреоидит на Хашимото трябва да следят определени показатели периодично и да бъдат скринирани за придружаващи заболявания. Например често при пациенти с тиреоидит на Хашимото се среща първичен склерозиращ холангит (изследва се задължително при установяване на тиреоидита алкална фосфатаза) и глутенова ентеропатия (изследват се глиадинови антитела IgA и IgG скринингово) и нецьолиакична глутенова сензитация.

 

Пациентите с Хашимото трябва да следят периодично задължително TSH, който е в обратнопропорционална зависимост с тиреоидните хормони (високите нива на TSH показват, че има отпадане функцията на щитовидната жлеза и намален синтез на хормоните Т3 и Т4). Освен TSH, пациентите трябва да следят редовно и антителата МАТ и ТАТ срещу щитовидната жлеза.

 

Повишеното TSH, заедно с MAT и ТАТ, както и ниските нива на Т3 и Т4 показват, че дозата на тироксина трябва да бъде регулирана. Други показатели, които трябва да бъдат скринирани периодично са витамин D, серумен калций, желязо и ЖСК, серумен B12 и много др. Често пациенти с Хашимото с времето развиват остеопороза, анемии и др. Затова е подходяща и препоръчителна суплементацията с B12, вит. D, цинк, калций, магнезий и др.

 

Глутенът е съвкупност от протеини, сред които с най-важно значение се открояват два – глутенин и глиадин. Връзката на глутена с Хашимото е двустранна, сложна и недотам изяснена – от една страна, при пациенти с тиреоидит на Хашимото по-често се среща глутеновата ентеропатия, а от друга страна, има данни, че глутенът тригерира автоимунният отговор и влошава отпадането функцията на щитовидната жлеза.

 

Причината се смята, че е свързана със повърхностно-антигенно сходство на молекулно ниво между молекулите на глутена и щитовидната жлеза – по този начин при прием на глутен се стимулира продукцията на антитела, които реагират с щитовидната жлеза. Много лекари отхвърлят тази теория и връзката между двете състояния.

 

Само доскоро смятахме, че безглутеновата диета е подходяща единствено при пациенти с глутен свързаните заболявания – глутенова ентеропатия, нецьолиакична глутенова сензитация и глутенова алергия. Оказа се обаче според новите данни, че глутенът подобрява автоимунния отговор при редица други автоимунни състояния, сред които е и тиреоидитът на Хашимото. Важно е да отбележим, че подобрение може да се наблюдава в съчетание с класическата терапия на Хашимото и пациентите в никакъв случай не бива да предприемат спиране приема на тироксина си.

 

Изключително трудно е обаче спазването на такава диета при пациенти, при които няма реална належаща причина за спазването ѝ. Глутен се съдържа не само в продукти с жито, овес, ечемик, ръж, т.е. тестени изделия, но и в неочаквано голям брой други продукти – различни сосове, нискокачествени колбаси, сладкиши и в много др. продукти се добавят екстракти от гореизброените култури, поради различни причини (като набухватели, овкусители и др.). От друга страна, само 10 мг глутен предизвикват автоимунен отговор, което обезсмисля цялата диета. Има данни и, че не само глутенът, но и млякото и млечните продукти също може би играят роля в автоимунния отговор при Хашимото.

 

Интересен е клиничен случай, който ще бъде представен в България през септември на конгреса за млади гастроентеролози в Пловдив. 22-годишна пациентка с тиреоидит на Хашимото след едномесечна диета има сигнификантно клинично подобрение в състоянието си – TSH се редуцира от над 5 до 1,5 като след прекратяване на диетата, отново се покачва до над 3.

 

Такива случаи обаче не са правило , а по-скоро изключение. Те първа са необходими още проучвания, които да потвърдят връзката между двете състояния. Дали и защо при някои пациенти има клинично подобрение в тиреоидита на Хашимото при безглутенова диета, а при други – не, не е ясно. Една от възможните причини е лошият къмплайънс – скъпоструващо и трудно е придържането към такава диета, особено предвид факта, че изключително ниски количества глутен предизвикват автоимунен отговор.

 

Ако страдате от тиреоидит на Хашимото и желаете да се подложите на такава диета, винаги се консултирайте с Вашия лекуващ лекар преди това дали тя е подходяща за Вас и как точно да се придържате към нея.

 

Никога и по никакъв повод не прекратявайте терапията си без консултация с лекуващия си лекар. Безглутеновата диета не замества лечението на състоянието, което е поддържащо, а само допринася за по-добри резултати и подобрение.