Широко се обсъжда проблемът със замърсяването на въздуха в по-големите и гъсто населени градове. Известни са някои от основните последствия на ежедневното излагане на замърсен въздух – влошаване състоянието на голяма част от респираторните и сърдечносъдовите заболявания. Но все повече нови научни изследвания разкриват отрицателните ефекти върху нервната система, растежа на децата, когнитивните функции, включително определянето на замърсения въздух като рисков фактор в етиопатогенезата на диабета.


Основните замърсители на въздуха са фините прахови частици, озонът, азотният диоксид, серният диоксид, метанът, живакът и саждите.


Изследвания показват, че белодробните функции при здрави деца, живеещи в райони с високи концентрации на фини прахови частици се ограничава постепенно във времето. Наблюдавано е възстановяване на белодробния функционален капацитет при преместване в райони с по-ниско замърсяване на въздуха. Това въздействие върху развитието на белите дробове е допълнителен рисков фактор за развитие на белодробни заболявания на по-късен етап от живота.



Броят на смъртните случаи от хронична обструктивна белодробна болест - ХОББ е нараснал с над 60% през последните 20 години. Водейки до реактивна възпалителна реакция на белодробната лигавица, замърсяването на въздуха е важен рисков фактор в етиопатогенезата на заболяването.


Биологичните механизми, имащи връзка със замърсяването на въздуха и сърдечносъдовите заболявания, включват както директни въздействия на замърсителите върху сърдечносъдовата система, кръвта и белодробните рецептори, така и косвени въздействия на база белодробен оксидативен стрес и възпалителни реакции.


В атмосферния въздух се откриват още тежки метали – живак, олово. Те се задържат дълго време във въздуха. Много от тежките метали имат силно невротоксично действие, особено силно изразено при децата.


Дълготрайната експозиция на олово в детска възраст може да доведе до понижаване на когнитивната функция, включително времето за реакция, зрително пространствените способности. Паралелно с това при възрастни е налице затруднения в концентрацията, когнитивната гъвкавост и способността за абстрактно мислене. Връзка с експозицията на олово се открива при някои поведенчески проблеми, депресия, нарушения на съня, включително засилените прояви на антисоциално и престъпно поведение. Тези резултати от проучвания все още се подлагат на допълнителни изследвания.


Живакът е мощен невротоксин, който води до мозъчни увреди. Експозицията на метилживак при бременни жени може да повлияе неблагоприятно върху развитието на нервната система на плода – засягане на говора, както и фините двигателни и зрителни пространствени умения.


Децата са особено податливи на замърсяването на въздуха. Все повече доказателства сочат, че ранната експозиция на атмосферни замърсители допринася за повишаване на риска от развитие на хронични заболявания на по-късен етап от живота, включително затлъстяване, диабет и хормонално обусловени ракови заболявания.


Налице е взаимовръзка между експозицията на атмосферни замърсители по време на бременността и ниското тегло при раждане, както и увеличението на случаите на преждевременно раждане и прееклампсия.


Какви се препоръките за редуциране излагането на замърсен въздух?


Носенето на маски е вариант в градски условия, но хартиените маски, които имат роля за предпазване от дихателни инфекции не вършат работа. Необходимо е използването на маски със специални филтри.


Проследявайки нивата на замърсяване на въздуха по главните маршрути в Лондон, учени от King’s College откриват, че преминавайки по малките улици на градовете нивото на излагане на замърсяване може да бъде снижено до 50-60%.


Най-голяма е концентрацията в близост до бордюрите Препоръчва се чакайки на светофар или минавайки по натоварени булеварди да сте на максимално разстояние от платното, където въздухът е малко по-чист.


За спортуващите на открито се препоръчва да излизат по-рано сутрин или по-късно вечер, когато трафикът е значително редуциран и въздухът по-чист.


При проветряване на стаите се препоръчва да се използват прозорците, които не гледат към някоя натоварена улица.