Какво представлява тежкият остър респираторен синдром?

Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) е остро вирусно заболяване, което протича с тежки респираторни прояви и влиза в списъка на новооткритите инфекциозни заболявания.


Причинява се от коронавирусите. Коронавирусите (защото извънклетъчната форма на вируса изглежда като корона на слънце) съдържат едноверижна РНК и обхващат 3 групи, които причиняват разнообразни заболявания при животните.



Човешките коронавируси са с големина от 75 до 160 nm, култивират се трудно на човешки клетъчни култури и са умерено устойчиви във външна среда.


Коронавирусите са разпространени по целия свят и над 80% от възрастното население има антитела срещу тях. Те причиняват 10-35% от острите респираторни заболявания през късна есен и ранна пролет.


Как се предава заразата?

Механизмът на предаване не е напълно изяснен. Заразяването става чрез капки или пръски от секрети на дихателната система при тесен контакт с болния, възможно е и по фекално-орален механизъм, тъй като вирусите се отделят и чрез фекалиите. Някои болни могат да заразят 10-40 хора, с които са в контакт. Контагиозният индекс (способността на заразяване) е висок - 50 до 100%. Рисков фактор е пътуването до страна с доказан или вероятен ТОРС до 10 дни преди появата на симптомите.


Как се развива тежкият остър респираторен синдром?

Механизъм на възникване и развитие на болестта не са напълно изяснени. Входна врата на инфекцията са основно дихателните пътища. След адаптация и размножаване на вируса в епитела на органите на входната врата, вирусите навлизат в кръвта и оттам имат достъп до някои вътрешни органи. Белодробните поражения се свързват с проникването на вируса в белите дробове, където предизвиква съдово-оточни, дегенеративни и възпалителни промени.


Белодробните изменения включват формиране на хиалинни мембрани, десквамация (отлюспване) на пневмоцити (покривни клетки на алвеолите) в алвеоларните пространства и лимфо-моноцитни инфилтрати, белодробен оток.


Каква е клиничната картина на тежкия остър респираторен синдром?

Инкубационният период е 1 до 10 дни (средно 3-4). Началото е остро с втрисане, висока температура, миалгии (мускулни болки), главоболие. След 2-4 дни (понякога след 7) се развиват и суха кашлица и задух. Въпреки нехарактерната клинична симптоматика, за разлика от другите остри респираторни заболявания, при ТОРС липсват болки в гърлото и кашлицата е без отделяне на храчки. При изследване, в белия дроб се установяват данни за пневмония или белодробен оток.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Гастроинтестиналните смущения са ранна и честа проява, като при 25% от случаите има диария. Понякога диарийният синдром е доминиращ, а респираторни прояви дори липсват.


При рентген се откриват изменения в белия дроб, но в самото начало 20% от изследванията не показват характеристики на заболяването. Затова нормалната графия на белия дроб не изключва заболяването!


При повечето болни протичането е в две фази. Първата фаза, продължава 3-7 дни. След начално подобрение при част от болните последва влошаване и развитие на втората фаза. Температурата отново се повишава, появяват се суха кашлица, учестеното дишане, задух, общото състояние се влошава.


При прегледа се откриват данни за пневмония или белодробен оток. Образното изследване на белите дробове показва интерстициални инфилтрати, които бързо конфлуират.


Предполага се, че това влошаване (фаза на имунния отговор) се причинява от имунопатологична нарушена регулация и неконтролируема активация на цитокините (молекули на имунната система), водещи до задълбочаване на увредите в белия дроб.


Проявите в тази фаза се повлияват добре от терапия с кортикостероиди. При 85% от случаите настъпва оздравяване. Около 15-25% от болните се нуждаят от интензивни грижи и при 15% болестта се развива до остър респираторен дистрес синдром, налагащ изкуствена белодробна вентилация.