Тетанусът е инфекция, която е била позната още от древността. Причинява се от тетаничния бацил – Clostridium tetani. По-конкретно главният причинител на инфекцията е токсин, който се произвежда от тези бацили.
 
Инфекцията представлява остро ранево заболяване, за което най-характерни са гърчовете на различни мускулни групи, които са многократни и с голяма сила.
 
Токсинът, който образуват бацилите е невротропен, тоест засяга основно нервната тъкан. Той се счита за един от най-силните съществуващи токсини, заедно с ботулиновият (този, който причинява заболяването ботулизъм).
 
Микроорганизмите, които предизвикват тетанус образуват капсули (спори), с които могат да преживеят дълго време, дори десетилетия в почва, по пода в жилищата или в тор.
 

Какви са начините да се зарази човек?

Тетаничните спори навлизат в организма чрез наранявания по кожата и лигавиците. Най-често такива са прободни или разкъсни рани, инжектиране с нестерилни игли на наркотични вещества, както и рани, образували се при измръзвания или изгаряния на кожата.
 
Не за пренебрегване са заразяване с тетанус при криминални аборти, тоест такива, които се правят извън болнично заведение и със съмнителна стерилност. Свързан с това е неонаталният тетанус, който се получава при новородени от майки с раждане извън предназначените за това отделения.
 
За заболяването не е характерно предаването от човек на човек, но възприемчивостта към тетанусът е всеобща. Всяка година се заразяват голям брой хора, като смъртността е все още висока. За развитите страни е характерно боледуването на предимно възрастно население над 60-65 годишна възраст. Това се дължи на факта, че имунитетът след имунизация е с продължителност около 10 години.
 
Тетаничният токсин се придвижва най-вече по нервните окончания и така достига до централната нервна система (мозъка). Но има възможност да се разпространява и по кръвен път.
 

Каква е клиничната картина, с която се проявява заболяването?

Инкубационният период е в рамките на 3 до 20 дни, което е в пряка зависимост от това какво е разстоянието от раната до главата. Тоест колкото по-малко е това разстояние, толкова по-бързо се развиват симптомите.
 
Още първите дни започва чувство за мравучкане и парене в мястото на раната. След като токсинът стигне до мозъчната тъкан, той повлиява местата на предаване на импулса и довежда до гърчове, които са с различна продължителност и сила.
 
NEWS_MORE_BOX
Освен това се повлиява и вегетативната нервна система, поради което започват промени в пулса, кръвното налягане. Налице са също почервеняване на лицето и обилно изпотяване.
 
В началото се появява спазъм на дъвкателната мускулатура, след което се обхващат по-ниско разположените мускулни групи – по тялото и крайниците. Характерно е, че бързата еволюция на симптомите предвещава лоша прогноза.
 

В какво се изразява лечението и профилактиката?


За отстраняване на източника на токсина е нужна обработка на раната. Изразява се в дълбоко изрязване на засегнатите тъкани до здраво. Освен това се поставя тетаничен токсоид в мускула на ръката.
 
Съществува специфична профилактика от ваксини, която е заложена в имунизационния календар. Тя се следва по определена схема до 17-годишна възраст. След това от 25-годишна възраст нагоре се поставя ваксина на всеки 10 години.
 
Новородените получават пасивен имунитет от майки, които са били имунизирани. Но неговият ефект се изчерпва постепенно за няколко месеца.
Имунитетът спрямо тетанус е нетраен, затова преболедувалите трябва да си правят имунизации и реимунизации. При ухапаните от животни лица, също трябва да се прави имунизация по схема.