Какво представлява тестът на Ширмер?

Тестът на Ширмер (Schirmer) представлява изследване за измерване на слъзната секреция и се използва, за да бъде определено дали очите на даден пациент произвеждат достатъчно сълзи за поддържането на влажността на очите. Ако очите не произвеждат достатъчно овлажняване, лекарят може да избере да лекува пациента за състояние, наречено "сухо око".

 


При провеждането на теста на Ширмер, лекарят поставя лентички филтърна хартия с маркировка в долните клепачи на очите на пациента, след което изследваното лице затваря очите си. След 5 минути лекарят отстранява филтърната хартия и преценява докъде са стигнали сълзите върху хартията. Като цяло, колкото по-малко е количеството влага върху хартията, толкова по-малко сълзи е произвел пациентът. Тестът се провежда главно при хора, изпитващи симптоми на сухо око.

 

Тестът е неинвазивен и се използва от около 100 години. Въпреки дългата история на употреба на този офталмологичен метод, по-нови тестове се разработват за откриване на допълнителни случаи на сухота в очите, които тестът на Ширмер не може да открие.

Кога се използва тестът на Ширмер?

Тестът на Ширмер потвърждава и определя тежестта на състоянието „сухо око“. Симптомите на сухо око включват следното:

Тестът на Ширмер може също да бъде използван за диагностициране на синдрома на Сьогрен (Sjogren), който е автоимунно заболяване, засягащо екзокринните жлези (с външна секреция), което води до сухота в очите и устата. В тези случаи тестът на Ширмер често се използва заедно с други тестове, за да бъде определено дали е налице синдром на Сьогрен.

 

Когато някой от гореспоменатите симптоми продължава повече от седмица, специалист може да назначи на пациента тест на Ширмер, за да определи дали сухото око е причината за симптомите.

 

В какво се състои тестът на Ширмер?

Подготовката за теста на Ширмер е минимална и проста. Пациентът, на когото предстои да се подложи на теста, трябва да свали своите контактни лещи или очила преди процедурата. Тестът на Ширмер продължава около 5 минути. Преди теста лекарят може да попита пациента за неговата толерантност спрямо докосването на неговите очи. Ако например пациентът изпитва дискомфорт при мисълта, че нещо докосва неговото око, лекарят може да използва обезболяващи капки.

 

След това лекарят поставя лентата хартия в долните клепачи и пациентът трябва да държи очите си затворени за 5 минути. Повечето лица, които се подлагат на теста, го смятат за леко дразнещ или неудобен. След процедурата пациентът трябва да избягва да търка очите си за около 30 минути. Освен това не трябва да носи контактни лещи за около 2 часа след теста. Освен тези две съображения, няма други краткосрочни или дългосрочни странични ефекти от процедурата.

Какво означават резултатите от теста на Ширмер?

Резултатите се базират на количеството произведени сълзи, измерено върху хартиената лента. За нормално ниво на производство се считат над 10 милиметра (mm) върху хартията. Всичко под 10 mm се счита за необичайно ниско ниво на производство на сълзи. Измерване под 5 mm се счита за тежко сухо око.

 

Тези измервания са пряко повлияни от възрастта на пациента, тъй като възрастните хора произвеждат по-малко сълзи. В зависимост от резултата лекарят може да препоръча различни лечения. Най-типичното лечение за хронична сухота в очите са капки за очи, отпускани с рецепта.

 

Ако очите на пациента не са засегнати сериозно от сухота, лекарят може да го посъветва да използва капки без рецепта. В някои случаи може да се наложи допълнително лечение, за да се подпомогне терапията и справянето със сухота в очите.

Какви са възможните рискове и съображения при теста на Ширмер?

Няма известни рискове при теста на Ширмер, тъй като това е много проста процедура. Все пак трябва да бъде отбелязано, че тестът на Ширмер невинаги ефективно диагностицира случаите на сухо око. В резултат на това учените работят върху разработването на допълнителни тестове, които да помогнат за идентифицирането на онези групи от хора, за които тестът на Ширмър не е ефективен.

 

Съществува изследване, което измерва молекула, свързваща желязото, наречена лактоферин. Наличното количество лактоферин може да бъде свързано с производството на сълзи. В резултат на това за засегнатите от сухота в очите е възможно този тест да бъде полезен, тъй като може да доведе до специфични възможности за лечение при тях.

 

Друг тест разглежда съдържанието на произведените сълзи. При този тест се изследват сълзите, за да се види какво количество от ензима, наречен лизозим, присъства в тях. Повишените нива на ензима в очите могат да причинят сухота в очите.

 

Трети алтернативен тест използва специални флуоресцеинови капки за очи. При този тест на пациента се дават капки за очи, които съдържат багрило. В случаите, когато пациентите нямат достатъчно сълзи, ще отнеме много повече време на окото, за да изчисти напълно контрастното вещество.

 

Референции:
1. National Health Service (NHS). Dry eye syndrome
2. American Academy of Ophthalmology. Dry eye syndrome
3. Medical News Today. Schirmer's test: What happens in the dry eye test?
4. National Eye Institute (NEI). Facts about dry eye