Пред всяка една диагноза, ако бъде поставена думата „терминална“, тя придобива по-краен и трагичен характер за пациента и неговите близки. Напълно нормално е за тях да се надяват на още поне малко споделени мигове – а колко точно – не се знае. В този ред на мисли обектив на медицината е не само възможно най-дълъг живот въобще, но и той да е в добро здраве или с възможно най-доброто качество на живот.
Терминална сърдечна недостатъчност
Хроничните сърдечни заболявания, дори и при добър медикаментозен контрол, не е изключено евентуално в бъдещето на пациента да авансират до сърдечна недостатъчност. Всеки човек има резервираното право да се надява на чудеса, и точно на подобни чудеса сме свидетели последните десетилетия в напредъка на кардиологията. В същото време, не трябва да се забравя, че сърцето е орган и като такъв той има някакъв ограничен капацитет. Колкото и съвременна и стратегическа терапия да се намери, тя сама по себе си не може да помогне, ако всички възможности на органа са изчерпани.
Единственото, което би могло да помогне в такава ситуация е сърдечната трансплантация. Тук значение има и цялостното състояние на човека – ако е по-скоро млад, с изолирано сърдечно заболяване и в друг аспект със съхранени функции на организма, то трансплантацията би имала по-големи възможности за успех. За сметка на това, ако пациентът е извървял своя житейски път и е в напреднала възраст, то силно вероятно е хроничното сърдечно заболяване да е оставило отпечатък върху функциите на организма му, както и наличието и на други заболявания.
Логично става, че взимането на мерки по отношение терминалната сърдечна недостатъчност е обвързано не само със сърдечното заболяване, но и зависи много от общото състояние на пациента, а както и от неговите психологични и социални нужди, възможности и желания.
С какви подходи разполагаме днес?
Най-общо те могат да се разделят на медикаментозни и немедикаментозни. Сърдечната трансплантация е частен случай, който не е обект на статията.
Пациент, при когото има авансирално сърдечносъдово заболяване, най-вероятно вече е на лекарствена терапия, и то от поне няколко години, освен ако състоянието не е новодиагностицирано. И така, в общите положения, той подлежи на контрол от лекуващия си лекар и неговите лекарства своевременно се променят в състав и дози според променящите се нужди на сърцето.
Не бива да се забравя, че страда ли сърцето, страда и целият организъм и често корекцията на медикаментозната терапия се налага не само от промени в сърдечната болест, но и от влошена функция на органи като черен дроб и бъбрек.
Настрана от обичайната и изменяща се лекарствена терапия, ето какво още би могло да се приложи при пациента:
- Камерна ресинхронизация
Сърдечната недостатъчност се характеризира с нарушения в предаването на сигнала за съкращение, който възниква в дясното пресърдие и по нервни влакна се пренася към камерите на сърцето. Такива смущения нарушават синхрона в движението на пресърдията и камерите и намалява ефективността на помпената функция на сърцето. Т.нар. ляв бедрен блок се открива на ЕКГ при около 25% от пациентите със сърдечна недостатъчност в III и IV функционален клас по NYHA (по-напредналите стадии).
Ресинхронизацията се извършва с помощта на имплантируемо апаратче, което би могло да има и следващата роля – на дефибрилатор.
- Имплантируем сърдечен дефибрилатор
Такъв имплантиран апарат с размерите на пейсмейкър може не само да има ресинхронизираща роля, но и да засече спиране на сърдечната дейност и да дефибрилира, връщайки сърцето към живот. Тази терапия е достъпна за пациентите в България – прочетете тук повече за нея.
- Вентилация с позитивно налягане
Установено е, че при много от пациентите със сърдечна недостатъчност е налице и сънна апнея, била тя обструктивна или централна. Апнеята влошава прогнозата за пациента, а изследванията говорят за позитивен ефект от нощна терапия с венцилация с позитивно налягане.
Библиография:
Moss AJ, Zareba W, Hall WJ, et al. Prophylactic implantation of a defibrillator in patients with myocar dial infarction and reduced ejection fraction. N Engl J Med 2002