Болестта на Паркинсон е второто по-честота най-срещано дегенеративно заболяване на нервната система, след болестта на Алцхаймер, и единственото такова заболяване, чийто темп на поява непрекъснато нараства с времето и засяга все повече хора в напреднала възраст.


Благодарение на съвременните терапевтични възможности, пациентите с Паркинсонов синдром имат запазена продължителност на живот, сравнима с тази на здравите хора. Не така стоят нещата обаче по отношение на качеството на живот, което въпреки напредналите терапевтични възможности, все още не е задоволително за хората, страдащи от заболяването.


Медикаментозно лечение на двигателните симптоми


Съществуват шест групи медикаменти, които могат да се приложат при лечение на моторните нарушения:

  • МАО-В –инхибиториRasagilin, Selegilin, Safinamide. Тези медикаменти увеличават концентрацията на допамин в синапсите, като инхибират неговото разграждане в синаптичната цепка. Характеризират се с много малко странични ефекти. Комбинацията им с серотонинови антидепресанти и тирозинсъдържащи хранителни продукти (увеличаване на кръвното налягане) трябва да е с повишено внимание.
  • Не-ерготаминови допаминови агонистиPiribidil, Pramipexol, Ropinirol, Rotigotin (трансдермално), Apomorphin (подкожно). Тези медикаменти заместват действието на допамина  при свързването му с постсинаптичните рецептори в стриатума (мястото в мозъка, където се открива дефицит на допамин при болестта на Паркинсон). Прилгата се най-често в ретардна форма (т.е. с удължено освобождаване на активната субстанция). Възможни странични ефекти са: хипотония, халюцианции, патологична уморяемост, оток на краката. Тези симптоми изчезват напълно с преустановяване на действието на медикамнета. По-сериозен проблем представляват възможните нарушения в запазването на контрола, които могат да се проявят като залаген на игри, булимия, хиперсексуалност или други подобни прояви, които могат да имат сериозни социални последици;
  • Ерготаминови допаминови агонисти Bromocriptin, Cabergolin, Lisurid, Pergolid. Използват се все по-рядко поради макар и малкия риск от развитие на белодробна фиброза;
  • L-Dopa – медикаментът с най-значимо и важно действие в терапията. Прилага се в комбинация с D-carboxilase-инхибитор (Benserazid, Carbidopa). В централната нервна система L-Dopa се превръща в допамин и играе ролята на трансмитер. При първоначалното му приложение може да се появят оплаквания от гадене, позиви за повръщане, спадане на кръвното налягане и уморяемост. Възможни са, както и при продължителна употреба на допаминови агонисти, флуктуации в действието на медикамента, които са дозозависими. Характерно например е влошаване в края на действие на медикамента (End-of-Dose-влошаване), като може да се стигне и до т.нар. Off“-състояние с акинезия и други прояви. Паралелно могат да се проявят и неволеви двигатлени прояви – т. нар. дискинезии. Флуктуации в действието на медикамента се появяват при доза от 400 мг след 3 години в 12% от слуачите, а при доза от 600мг дневно в 56% от случаите.
  • СОМТ – инхибитори Entacapone, Opicapone. Тези медикаменти потискат разграждането на L-Dopa в централната нервна система и по този начин подпомагат неговото действие, но могат така и да засилят допаминергичните му странични ефекти (дискинезии, нарушен контрол върху импулсите и др.) Други недопаминсвързани странични ефекти са оранжевото оцветяване на урината, както и появата на диария.
  • NMDA-антагонистAmantadine – има ограничено приложение при заплашващи акинетични кризи (инфузионно лечение), орално може да се приложи при дискинезии. При пациенти с когнитивен дефицит или мозъчно-съдова болест може да доведе до състояние на обърканост и психотични симптоми. Задължително е и провеждането на ЕКГ преди неговото прилагане.
  • Антихолинергични медикаменти Biperiden, Bornaprin, Metixen, Trihexyphenidyl, прилагат се при неповлияващ се по друг начин тремор. Има централни (засилванена когнитивния дефицит, обърканост, халюцинации) и периферни странични ефекти (влошаване на глаукома, задръжка на урината и др.)