Най-честите признаци на инфекция са треската и обривът.
 

1. Повишаване на телесната температура

Повишаването на телесната температура е естествена защитна реакция на организма най-често при инфекция. Така също и при възпаление, още алергия и дори туморно заболяване. За повишена температура се говори при стойности над 37 оС. При децата и хората от старческа възраст температурата на тялото при добро здраве сутрин обикновено е доста под тези граници, три-четири градуса под - до 36 оС. При останалите температурата обикновено варира между тези две граници, като се покачва с напредването на деня с най-високи нормални стойности около 16 ч.

Повишаването на телесната температура се предизвиква от пирогенни вещества, които могат да бъдат както различни микроорганизми, така и токсини, техни или други.

Пирогенни вещества може да образува и самият организъм при контакта на белите кръвни клетки моноцити с екзогенни и ендогенни фактори като собствени ракови и некротични клетки, хормони, метаболити, бактериални частици и вируси.

По-бързо температура се повишава, когато факторите за нея са заложени в организма – до един час, докато при една нова инфекция се изявява след по-продължителен латентен период - минимум след няколко часа.

Важно е да се знае, че на всеки градус покачване на температурата след 36,6 оС, организмът се нуждае от 7% повече кислород. Това означава, че в следобедните часове, дори да се радваме на добро здраве, за да имаме добра работоспособност, е добре да отворим прозореца и проветрим добре работното помещение. В тези часове естествено се нуждаем от свеж въздух повече от друг път, в противен случай дрямката ни е неизбежна.

Повишаването на температура заради тази особеност на повишена нужда от кислород на организма е опасно за хората със сърдечни и белодробни заболявания.

При високата температура над 39,8 оС могат да настъпят нарушения на мозъчните функции.

Тъй като температурата се смята за естествена защитна реакция на организма, при нейни стойности до 38,0 оС съвременната медицина препоръчва да не се взимат температуропонижаващи средства, освен в случаите на припадъци при висока температура при дадено дете или на сърдечно или белодробно заболяване при болния.

Трябва да се има предвид, че тъй като терморегулацията при новородените и кърмачетата все още не е съвършена, е нормално тяхната температура да варира до 37,9 оС без това да е свързано непременно със заболяване – в този случай се налага по-добро съобразяване на условията за отглеждане на детето и по-подходящо облекло.



Повишаването на температурата често е свързано и с проявата на други симптоми като главоболие, бледнина, треперене.

Температурата се третира с парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства, като се препоръчва аспиринът да се избягва при деца под 15-годишна възраст заради риск от синдром на Рей.

Температуропонижаващите средства се приемат на 4 часа, като трябва да се спазва указаната на опаковката максимална доза за възрастта и теглото и кратността на прием.

При състояния на постоянно повишена температура, изискваща медикаментозен контрол, обикновено се препоръчва редуване на две лекарства - второто за нощния период.

Само със симптома повишена температура не е възможно да се постави диагноза. За това лекарят се нуждае от описание на другите придружаващи симптоми, прави анамнеза и изследвания според преценката му.

Дадена инфекция може да протече както само с повишена температура (и други признаци), така и в комбинация с обрив.

NEWS_MORE_BOX


 

2. Обрив

Обрив може да се получи в резултат на вирусна, бактериална инфекция, дразнене на кожата, паразитно заболяване, алергия, като реакция на организма от токсини, включително и лекарства.

Когато обривът е съпроводен от повишена температура, трябва да се потърси личния лекар за преглед. В случаите обаче, когато той е наличен някъде по тялото, без да има повишена температура и друга симптоматика, то най-вероятно по-удачен вариант би бил консултацията с дерматолог.

Обривът като симптом е най-популярен сред населението при заболявания от вирусен характер като варицела, херпес и други, за които вече се прилага имунопрофилактика. Обривът при всяко едно от тези вирусни заболявания е специфичен.

Обрив се получава и при бактериални инфекции като скарлатина, стафилококи, както и менингит, сифилис и др.

Естествено, това е водещ симптом при третата група по честота заболявания с обрив – кожните, като се започне от лишея и се стигне до краста.

Обривът може да бъде вследствие алергична реакция на организма – уртикария, дерматит, екзема.

Лекарствата, чийто прием най-често се свързва с обрив, са кортикостероиди, антикоагуланти, някои антибиотици, невролептици. При приема на някои лекарства обривът може да не се появи веднага, а след излагане на кожата на слънце (такъв ефект имат и някои синтетични подсладители) или след няколко дни, като вида му може да бъде различен.

За поставянето на диагноза в случай на обрив от значение са съпътстващите симптоми и анамнезата, както и резултатите от изследвания, назначени от лекаря.

Лечението е според заболяването.