Тахикардията може да се дължи на множество причини, както и да споходи човек на всяка възраст. Тя се определя като ускорение на сърдечния ритъм, което може да бъде както постоянно (перманентно), така и транзиторно (от време на време). Когато се усеща под формата на палпитации (сърцебиене), тя може да бъде особено притеснителна.


За щастие най-често тахикардията е безобидна, без каквато и да е връзка със сърцето. Независимо от това, най-добре е да се насочите към лекуващия ви лекар, който при преценка ще ви изпрати на кардиолог.


Кое наричаме тахикардия?


Думата произлиза от гръцките тахи (бърз) и кардия (сърце). С термина описваме сърдечен ритъм с прекалено голяма скорост при покой – повече от 90 удара на минута у възрастен човек. Тахикардията често е асимптомна – не пречинява оплаквания. Ако се касае за пермаментна такава, тя може да бъде случайно засечена при рутинен лекарски преглед, докато транзиторната форма нерядко остава незабелязана.


При транзиторната тахикардия е възможно да става въпрос за друго състояние – болест на болния синусов възел. При него има редуване на фази с бавен ритъм (брадикардия) и такива с много висок – тахикардия. За разлика от транзиторната тахикардия, тези епизоди могат да провокират умора, слабост, палпитации и трябва да се уточнят от лекар.


Притеснителни симптоми при тахикардията

Както вече се спомена, при някои хора тахикардията може да причини усещане за палпитации – неприятно сърцебиене. Това чувство понякога се съпровожда от задъхване, обща слабост дори до загуба на съзнание (синкоп), изпотяване, силна умора, желание за уриниране.


Всичко това е редно да ви насочи към личния лекар за уточняване и изключване на сериозна причина. За да може прегледът да бъде ефективен, наблюдавайте се в тези моменти и дайте някои характеристики на лекаря:

 

  • Обстоятелствата, при които получавате палпитации – по време на почивка, след физическо усилие, след хранене, сутрин, нощем и т.н.;
  • Тяхното начало и край – рязко или с постепенно покачващ се и съответно спадащ интензитет;
  • Тяхната продължителност;
  • Дали сърдечните удари са ритмични или не в тези моменти – еднаква ли е по продължителност паузата след всеки удар.

Честотата и интензитета на тези кризи не са свързани с тежестта на проблема.


За кои хора тахикардията е рискова?

Някои хора са изложени на по-голям риск в условия на тахикардия,  а именно:

 

  • Хората в напреднала възраст;
  • Пациенти, чиито родители също страдат от тахикардия;
  • Пациенти със сърдечни болести;
  • Хора с вродена кардиопатия;
  • Хора, страдащи от исхемична болест на сърцето;
  • Хора, които вече са преживели инфаркт на миокарда.


Причини за тахикардията – адаптация на сърцето или истински ритъмен проблем?

Най-често тахикардията е синусова. Това означава, че произлиза от синусовия възел – малка структура в дясно предсърдие, в която се генерира и предава импулса на сърдечния ритъм. Създаденият там импулс е с правилен ритъм и може да бъде учестяван или забавян според нуждите на организма.


При синусова тахикардия обикновено сърцето не е причина и ускореният му пулс отразява адаптацията на организма при определени условия:

 

  • Физическо усилие;
  • Стрес (ярост, страх, тревожност);
  • Прием на стимулиращи вещества (кофеин, алкохол, канабис, определени медикаменти и други);
  • Бременност;
  • Дехидратация;
  • Висока температура (треска);
  • Хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар);
  • Хипертероидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза);
  • При определени болести на надбъбречните жлези (феохромоцитом).


Както става ясно, за да се възвърне нормалният сърдечен ритъм трябва да се фокусираме върху причината за ускоряването му.


Много по-рядко тахикардията е свързана с нарушения в сърдечния ритъм. В тези случаи най-често се касае за аномалия на ниво на предсърдията или на предаването на импулса между предсърдията и камерите на сърцето.


Диагноза и изследвания

Лекуващият лекар ще се интересува от следната информация:

 

  • Описание на симптомите по време на палпитации;
  • Описание на събтията, които ги предизвикват (ако има такива);
  • Информация за допълнителни рискови фактори – тютюнопушене, артериална хипертония, диабет и други;
  • Предходни сърдечни инциденти, ако има такива – както ваши, така и в семейството.


По време на прегледа лекарят ще преслуша сърцето ви със стетоскоп и ще измери пулса и артариалното налягане. Ако подозира нарушения в ритъма, може да ви насочи към кардиолог.


Електрокардиограмата е метод, който ни позволява да запишем електрическата активност на сърцето под формата на графична крива. В някои случаи тя разкрива произхода на тахикардията, както и позволява да се уточни дали тя е перманентна. Ако подозираме транзиторна тахикардия, може да се пристъпи и към холтер ЕКГ, при което се прави 24 – часов запис.