Синдромът на свръхактивен пикочен мехур е хронично състояние, което оказва огромно влияние върху качеството на живот както при мъжете, така и при жените. Наблюдава се при приблизително 10-20 % от населението и значително повлиява ежедневните дейности. Повечето хора уринират по-малко от 8 пъти през деня и нито веднъж или само един път през нощта. При симптоми на свръхактивен пикочен мехур тази честота е много по-голяма.

 

Въпреки, че синдромът може да засегне деца и млади възрастни, той се среща най-често при пациенти над 40-годишна възраст. Основаните причини още се изследват и все още не са напълно изяснени. Обсъждат се няколко теории. Според неврогенната теория намаляването на потискащите невронни импулси и увеличаването на аферентните импулси от пикочния мехур задействат рефлекса за изпразване на мехура значително по-често. Съществуват още миогенна теория, теория за автономния пикочен мехур и теория за аферентно сигнализиране.


 

Някои хора изпитват внезапни и спонтанни контракции на пикочния мехур, други са по-чувствителни към усещането за изпълването му. В други случаи бъбреците произвеждат по-големи количества урина през нощта, което е причина за никтурия. Този процес може да е резултат от по-напреднала възраст на пациента или да е изява на определени заболявания.

 

Макар и по-рядко причина за настъпване на синдрома е по-малкият размер на пикочния мехур, който се изпълва по-бързо и съответно води до усещане за непреодолима нужда от уриниране. Независимо от подлежащата причина състоянието дава сериозни отражения върху нормалния начин на живот.

 

Симптомите се водят от смущението в съхранението на урината. Повечето пациенти изпитват внезапна нужда да уринират и невъзможност да отложат този процес. Нерядко поради невъзможност за стискане се наблюдава неволно изпускане на урина. 

 

Пациентите съобщават, че изпитват нужда от по-често уриниране и често им се налага да се будят през нощта, за да уринират. Това значително повлиява качеството и количеството на нощния сън, което се отразява на дейността и концентрацията през деня.

 

Диагнозата се поставя посредством набор от изследвания - физикални, лабораторни и инструментални. Задължително е изследване на урина и кръвна захар за изключване на подлежаща уроинфекция и захарен диабет като възможни причини. Ултразвуковото изследване на пикочния мехур измерва количеството на остатъчна урина непосредствено след уриниране, като количеството трябва да бъде по-малко от 50 мл.

 

Уродинамично изследване се провежда, за да се получи повече информация за цикъла на уриниране и за работата на мускулите на пикочния мехур. То се прави посредством поставяне на катетри в уретрата и ректума и измерване на налягането в пикочния мехур и коремната област.

 

Целта на нефармакологичното лечение е обучаване на пациента към самоконтрол и управление на симптомите. Промени в начина на живот като спиране на тютюнопушенето, редукция на теглото, промени в диетата и приема на течности (кофеин, кисели храни и алкохол), регулиране на нормалното изхождане по голяма нужда и редица упражнения за стягане на тазовото дъно са показали ефект при това състояние.

 

С напредване на възрастта мускулите на таза отслабват. Има различни групи упражнения, които могат да помогнат за възстановяване на силата на мускулите и потискане на неотложната нужда за уриниране. Необходими са между 8-20 седмици за постигане на ефект.

 

Най-съвременното фармакологично лечение на свръхактивния пикочен мехур е използването на антихолинергични (антимускаринови) медикаменти. Крайният резултат от тези лекарства е релаксация на детрузорния мускул на пикочния мехур и следователно подобряване симптомите на пациента. Най-честите странични ефекти от приложението им са упорития запек, сухота в устата и удължаване на QT-интервала, което е предпоставка за изява на някои сърдечни аритмии.

 

Референции:

https://www-ncbi-nlm-nih-gov.goog/pmc/articles/PMC5903463/

Практическо помагало за пациенти със Свръхактивен Пикочен Мехур (СПМ)- Дружеството на уролозите в България