Пикочният мехур е част от долните пикочни пътища. Функционалните задачи, които той изпълнява са свързани със съхранението и отделянето на урина. Макар и на пръв поглед тези задачи да изглеждат лесни, правилното им осъществяване е под постоянен контрол от нервната система.

 

По време на пълнене на пикочния мехур гладките мускули в стената му нормално са отпуснати, което позволява разтягането му до определено ниво. От друга страна, в областта на сфинктерите гладките мускули са съкратени и не позволяват изтичането на урина, докато нервната система не получи сигнал за достигане на критичното ниво на мехурна напълненост.


 

В процеса на пълнене активирана е симпатиковата част на вегетативната нервна система. По време на изпразване на пикочния мехур преобладава действието на парасимпатиковата част. Последната предизвиква съкращаване на мехурните стени и отпускане на вътрешния свинктер, което заедно с релаксацията на външния довежда до изгонване на събраната в мехура урина.

 

Съгласуваността между симпатикус и парасимпатикус е ключова за нормалното функциониране на пикочния мехур. Тази корелация се осъществява на различни нива. В мехурната стена са разположени рецептори, които изпращат информация до гръбначния мозък по хода на нервите. По същите тези нерви централната нервна система отговаря на получената информация чрез превалиране на симпатиковия или парасимпатикуваия тонус.

 

Синдромът на свръхактивен пикочен мехур е представен от неволеви съкращения на мехура по време на неговото пълнене, без да е постъпило достатъчно урина в него и без да е достигнато нормалното критично ниво. Тези контракции са предизвикани от непотиснати импулси от парасимпатиковата нервна система, която контролира процеса на мехурно изпразване.

 

В резултат на изпуснатия контрол върху мехурните контракции, последните водят до повишена честота на уриниране. Отделя се сравнително малко количество урина. Понякога това се проявява като инконтиненция (изпускане) и/или никтурия (нощна инконтиненция).

 

NEWS_MORE_BOX

 

В други случаи се наблюдава т. нар. urge (по спешност) инконтиненция. Тя се характеризира с неволно изтичане на урина, придружено с внезапно силно желание за уриниране. В трети случаи, може да не се регистрира инконтиненция, а в симптомокомплексът да присъстват внезапното желание и повишената честота.

 

Понеже първичната причина за свръхактивен пикочен мехур е повишеният тонус на парасимпатиковата част на вегетативната нервна система, медикаментозното лечение е насочено към потискане на този абнормален тонус. Използват се различни групи лекарствени препарати като изборът на подходящ медикамент е индивидуален.

 

В други случаи, синдромът на свръхактивен пикочен мехур е вторичен, т.е. той е обусловен от друго заболяване и/или манипулация. Например патологични процеси с потенциал да предизвикат горния синдром по различни механизми са камъни в пикочния мехур, обструкция на уретрата, заболявания на гръбначния стълб, оперативни интервенции в областта на таза и др. В тези случаи, с лечението на основното заболяване се повлиява и вторично развития синдром на свръхактивен пикочен мехур.

 

В този ред на мисли, при синдром на свръхактивен пикочен мехур, преценяването на състоянието и причините за него са крайъгълен камък за поставянето на диагнозата и за избор на подходящо лечение.