Сърдечната недостатъчност е често усложнение на захарен диабет тип 1 и тип 2. След установяването на сърдечна дисфункция при диабетици е необходимо да се предприемат ефективни мерки за подобряването ѝ. Ето защо сърдечната недостатъчност се търси активно, а лечението ѝ трябва да започне в най-ранните етапи, когато все още няма клинична изява на заболяването.
Ето и основните терапевтични подходи, които се препоръчват в най-новите препоръки на Американската диабетна асоциация и Американския колеж по кардиология за поведение при сърдечна недостатъчност и захарен диабет.
Промяна в стила на живот и храненето
На всички пациенти със захарен диабет и сърдечна недостатъчност се препоръчва намаляване на приема на алкохол и избягване на тютюнопушенето. По отношение на диетичния режим е необходимо да се намали приемът на наситени мастни киселини, напълно изключване на трансмазнините и ограничаване на калориите (<125 ккал/100 грама). Предпочита се диета богата на зеленчуци и плодове в по-умерени количества, пълнозърнести храни, риба, нискомаслени млечни продукти, фибри, растителни мазнини и ядки.
Пациентите с диабет са предразположени към хиперкалиемия (повишени нива на серумен калий), особено при прием на медикаменти от групата на АСЕ-инхибиторите и ангиотензин-рецепторните блокери (АРБ). Препоръчва се периодично проследяване на серумен калий, а за избягване на високи стойности, трябва да се внимава с приема на калий-съдържащи хранителни добавки и храни.
Установява се, че редовната физическа активност значително подобрява помпената функция на сърцето и физическия капацитет при пациенти със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване. Ето защо се препоръчва повишаването на двигателната активност при диабетици със сърдечна недостатъчност, след като първо се направи оценка на риска.
Препоръките за промяна в храненето и физическата активност целят да се постигне намаляване на теглото. В проучването Look AHEAD се доказва, че намаляването на индекса на телесна маса, значително намалява риска от развитие на сърдечна недостатъчност.
Медикаментозно лечение
На пациентите с стадий А и В на сърдечна недостатъчност се препоръчват интервенции за намаляване на рисковите фактори (хипертония, захарен диабет, дислипидемия) и лечение за стабилизиране на структурното сърдечно заболяване. С подходяща терапия, пациентите в стадий В на сърдечна недостатъчност могат да останат стабилни с години.
За лечение на артериалната хипертония се предпочитат АСЕ-инхибиторите и АРБ, особени при диабетиците с повишена албуминурия. По този начин се постигна намаляване на прогресията на бъбречното заболяване и влошаването на сърдечната недостатъчност.
SGLT-2 инхибиторите са медикаменти, създадени за лечение на захарен диабет, но на практика се доказаха и в лечението на сърдечна недостатъчност при пациенти без диабет. Те постискат обратното захващане на глюкоза и натрий в бъбрека, което води до повишеното им отделяне с урината. По този механизъм се постига както намаляване на кръвната захар, така и на водната задръжка и артериалното налягане и подобряват помпената функция на сърцето.
Към момента, SGLT-2 инхибиторите се препоръчват като първа линия на терапия за контрол на хипергликемията при пациенти със захарен диабет тип 2 и доказана сърдечна недостатъчност. SGLT-2 инхибиторите намалят риска от хоспитализации за сърдечна недостатъчност, както при пациенти със запазена фракция на изтласкване на сърцето, така и с намалена.
При нужда от допълнително подобряване в нивата на кръвна захар, като втора линия на терапия се препоръчва включване на GLP-1 рецепторен агонист, метформин или инсулин. Макар най-ефективен в намаляването на глюкозата, инсулинът трябва да се използва с повишено внимание, тъй като води до задръжка на течности, покачване на теглото и значително увеличава риска от хипогликемии.
Антидиабетните медикаменти, които са противопоказани при диабетици със стадий В, C и D на сърдечна недостатъчност, са тиазолидиндионите и DPP-4 инхибиротите. Тиазолидиндионите (пиоглитазон) водят до покачване на теглото и задръжка на течности, и доказано влошават сърдечната функция. За някои от представителите от групата на DPP-4 инхибиторите (саксаглиптин, алоглиптин) се доказва повишена честота на хоспитализации, свързани със сърдечна недостатъчност. Другите (линаглиптин, ситаглиптин) не носят допълнителни ползи при сърдечна ндеостатъчност, поради което се предпочитат медикаменти с доказана ефективност.
Референции:
Rodica Pop-Busui, James L. Januzzi, Dennis Bruemmer, Sonia Butalia, Jennifer B. Green, William B. Horton, Colette Knight, Moshe Levi, Neda Rasouli, Caroline R. Richardson; Heart Failure: An Underappreciated Complication of Diabetes. A Consensus Report of the American Diabetes Association. Diabetes Care 2022; dci220014.
