Пневмониите са бактериални и вирусно обусловени инфекции на белия дроб. Нормалният процес на дишане се усложнява благодарение на това, че вирусната или бактериална инфекция засягат както лигавицата на бронхиалното дърво в белия дроб, така и алвеоларните структури, през които  се осъществява газовият обмен. Това е причината най-срещаният клиничен белег за пневмония да бъде тахипнея учестено дишане.


Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, при вдишване на собствен секрет от носоглътката, който съдържа бактериален или вирусен агент. Преносимост на заболяването се осъществява и по кръвен път – чрез проникване на бактерии през кръвната циркулация на тялото или инкорпориране при отворени гръдни операции.


Най-честите причинители на бактериалната инфекция са пневмококи, стафилококи, стрептококи, клебсиела и други.
Вирусната инфекция най-често се развива през студените периоди на годината – есен и зима. Заразата се осъществява посредством вдишване на секрет от носоглътката, който съдържа вирусни частици. Най-често срещана е грипната пневмония.



Съществуват още две форми на пневмония – алергична и хронична. Алергичната форма на пневмония се развива посредством алергично дразнене от ендогенни и екзогенни алергени, постъпили в организма или кръвната плазма. Хроничната форма на пневмония се развива след неколкократно боледуване от пневмония. Състоянието протича с периоди на изостряне и влошаване на клиничната картина, и периоди на ремисия и спокойствие в белодробния паренхим.


Съвременната антибиотична терапия на пневмонии цели изкореняване на причинителя и поддържане на възбуден имунен отговор, при който организмът да реагира бързо след инкорпориране на лигавицата с вируси и бактерии.


За най-общите причинители на бактериална пневмония се предпочитат бактерицидни и бактериостатични антибиотици – азитромицин, кларитромицин и доксициклин. Понякога при съпътстващи възпалителни находки по тялото, лекарите предпочитат използване на левофлоксацин и моксифлоксацин.


При пациенти в болнично заведение честотата на пневмококови инфекции нараства значително през последните години. При залежали болни честотата на развита пневмония е голяма, особено при тези, които са подложени на изкуствена белодробна вентилация. При този тип пациенти се използват лекарствени комбинации, които целят по-агресивно и радикално лечение на бактериалната инфекция.


Какви комбинации се прилагат при болнично лечение?

Най-често прилаганите комбинации са азитромицин от 500 мг приложен един път дневно венозно и цефтриаксон от 1000 мг, веднъж дневно за прием през устата. Друга вероятна комбинация е азитромицин в същата доза и ертапенем за прием през устата един път дневно в доза от 1000 мг.


Понякога се предприема монотерапия с левофлоксацин от 750 мг веднъж дневно приложен по венозен или орален път. Моксифлоксацин от 400 мг е друг избор за лекарствена терапия, който се прилага веднъж дневно по венозен път.


Терапия на залежали болни, подложени на изкуствена белодробна вентилация, в интензивен сектор изисква лекарствена комбинация от цефтриаксон и комбиниран препарат от ампицилин и сулбактам. Сулбактам е химическо съединение, което спада към групата на инхибиторите на бета-лактамазата.

 

Прилага се в комбинация с антибиотици от групата на бета-лактамните препарати – пеницилини и цефалоспорини.
Целта е да се предпази бета-лактамния пръстен в молекулата на антибиотици, която е подложена на атака от бета-лактамазен ензим отделян от болестотворни патогени устойчиви на терапия с пеницилин.

 

NEWS_MORE_BOX

Терапия на бактериално устойчива пневмония?

Когато антибиотиците не дават положителен резултат в терапията, се пристъпва към промяна набора на медикаменти. При метицилин-резистентни бактерии се прилага комбинирана терапия от триметоприм-сулфаметоксазол, доксициклин и клиндамицин. Съществува опасност от недостатъчното унищожаване на бактериалните причинители, ако курсът на лечение не бъде завършен. Метицилин-резистентните стафилококи може да придобият устойчивост и към тези антибиотици, ако терапията не бъде изпълнена изцяло, за което важно място заема връзката между лекар и пациент.


Към терапията на аспирационна пневмония и вентилационна пневмония се прилага ципрофлоксацин, пиперацилин-тазобактам, който има структура подобна на сулбактам, цефуроксим, цефотаксим и амоксицилин, който се комбинира в един препарат с клавулонова киселина на свободния аптечен пазар. Ефектът на последния препарат е предпазване от разграждане на бета-лактамния пръстен на антибиотика и индуциране към успешно лечение.


За терапия на пневмония в спешен порядък се препоръчва интермитентна плазмофереза, която активира имунната система и помага при пациенти с изразен имунен дефицит.


Към антибиотичната терапия лекарите препоръчват прием на витамини от група В и пробиотици, които целят възстановяване на чревната флора и поддържане на нормален коремен статус. Също така се прилагат имуностимулатори и витамин С, които подпомагат възбуждането на имуната система и предизвикване на имунен отговор чрез системата на комплемента или директно фагоцитиране на бактериалните причинители.