Около 5 - 10% от посещенията при общопрактикуващите лекари са по повод прояви на световъртеж, изразен в различна степен. Причините са различни и в някои случаи се припокриват, като варирането е от световъртеж, следствие на преходно увреждане, което преминава сравнително бързо, до симптом на сериозно, понякога животозастрашаващо състояние.
Цервикалният световъртеж или цервикогенното замайване са прояви на различни патологични състояния, засягащи шийния дял. Лошата стойка, намалената физическа активност и седежът в статични позиции, както и травмите на шийните прешлени имат отношение към проявата на симптоми. Ранните прояви на замайване се срещат често, но своевременната диагностика значително се забавя.
Една от най-честите причини за проявата на цервикогенен световъртеж са атеросклеротичните промеи в шийните артерии. Световъртежът е следствие на нарушен приток на кръв към вътрешното ухо и/или мозъчния ствол.
Артрозните промени, оперативни интервенции, както и травми в шийната област също могат да доведат до увреждания, свързани с блокиране притока на кръв. Цервикалната спондилоза, която се проявява при все по-млади, също повишава процента на засегнатите от цервикален световъртеж.
Мускулите и ставите на врата са богати на рецептори, които изпращат сигнали за движението и ориентацията на главата спрямо тялото и пространството.
Информацията се приема от мозъчната кора, малкия мозък, вестибуларния апарат, които са отговорни за баланса и поддържане на равновесието. При промени в т. нар. проприорецепция се води до неправилна и нарушена комуникация между отделните структури, водеща след себе си до други сензорни дисфункции.
Важна част от лечебния процес на цервикалния световъртеж, освен консервативното лечение, е вестибуларната рехабилитация, в която основно място заемат индивидуалните програми с упражнения.
Упражненията за шийната област имат и значение като профилактични мерки срещу развитието на спондилоза и проприоцептивен дисбаланс, тъй като постоянното заемане на грешни позиции и обездвижването водят до ранни патологични промени.
Цервикалната остеохондроза е била значително по-често срещана при секретарки, машинописки, чертожници, като към днешна дата голяма част от седящите професии пред монитор за засегнати в различна степен и то преди навършване на 30-35-годишна възраст.
Какви са симптомите на цервикален световъртеж?
Епизоди на замаяност, които се появяват при движения в областта на шията са честа и характерна проява. Пациентите съобщават още за скованост в шийната област и влошаване на симптомите особено при ходене в тъмни помещения.
Замайването може да бъде придружено с гадене и дори шум в ушите. В същото време слухът е запазен. Болка в ухото също може да се наблюдава, макар и по-рядко, която е следствие на дразнене на нервни коренчета при притискане от остеофитни разраствания в цервикалната област.
Друга проява на цервикалните промени, освен световъртежа, е и цервикалното главоболие. При него областта на шията се усеща стегната, а главоболието може да започва от задната част на главата, да продължава към слепоочието и да достига челото.
Симптомите могат да варират, но типичните и отличителни прояви са едностранна болка в главата и/или лицето, която обикновено не пулсира. Главоболието се усилва при кихане, кашляне или дълбоко вдишване.
Болката може да продължи с часове и дори дни, като областта на шията се усеща скована до чувство за невъзможност за движения.
Референции:
1. L. Farrell, Vestibular Rehabilitation Therapy, Vestibular Disorders Association;
2. Cervicogenic Headache, PsysioPedia.
