Понятието „световъртеж” в повечето случаи има много различни интерпретации. За някои хора това е чувството за замайване, нестабилност, несигурност при ходене, други го дефинират като завъртане на околните предметите, движението им в определена посока или усещане за собствено пропадане или залитане на дадена страна.

 

Във всички случаи обаче, трябва ясно да се определи за какъв точно тип „световъртеж” става въпрос, за да се насочи диагнозата в правилната посока и да се вземат навреме съответните мерки.


 

Възможността за запазване на равновесие и стабилност по време на седене, ходене и движение въобще се дължи на вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо. Той служи като рецептор, който улавя промените в позицията на главата при нейното движение. Информацията се предава по-нататък в мозъчния ствол и малкия мозък, които съответно координират последващите реакции за запазване на равновесието.

 

Именно наличието на тези две звена – периферно, което представлява вестибуларния апарат и свързания с него вестибуларен нерв и централно, което описва съответните мозъчни структури, възприемащи и контролиращи сигналите от периферията, налага разграничаването на два основни типа световъртеж – с централен и периферен произход.

 

Световъртеж с периферен произход

Дължи се на увреда на вестибуларния орган или съответно вестибуларния нерв, улавящи сигналите за движение на главата и тялото в пространството.

 

Симптомите, които са проява на световъртеж с периферен произход са:

 

  • Залитане на определена страна – противоположна на страната на увреда,а при пълна лезия на вестибуларния апарат – на същата страна;
  • Системен световъртеж – субективно чувство за движение на околните предмети в определена посока или чувство за собствено пропадане;
  • Гадене, повръщане, изпотяване и др. – това са автономни реакции, свързани със засягане на вегетативните нервни влакна.

Най-честите причини за възникване на световъртеж с периферен произход са:

 

  • Бенигнен пароксизмален позиционен световъртеж – възниква внезапно при смяна на позицията на главата. Често се появява при завъртане и нагласяне на позицията в леглото, при извиване на главата напред и назад. Преминава за секунди;
  • Вестибуларен неврит – възпаление на вестибуларния нерв. Силни атаки на световъртеж, при които има субективно усещане за непрестанно завъртане на околната среда. Съпроводени са с нестабилност при ходене и залитане на опредена страна, както и чувство за гадене и повръщане;
  • Мениерова болест – спонтанно възникващи силни атаки на световъртеж, съпроводени с периоди на намаление на слуха и чувство за натиск в ушите. Гадене, повръщане и несигурност при ходене и тук са чести съпътстващи симптоми;
  • Вестибуларна мигрена – оплакванията от световъртеж възникват на фона на типичните мигренозни признаци – главоболие, засилена чувствителност при силни светлинни и звукови дразнения;
  • Неврином на вестибуларния нерв – доброкачествено новообразувание, което дава подобни оплаквания;
  • Други образувания и процеси, които засягат вестибуларния апарат и нерв;
  • Ототоксични медикаменти – напр. гентамицин.

 

Световъртеж с централен произход

 

Дължи се на процеси и образувания, засягащи мозъка и в частност центровете отговорни за поддържане на развновесието.

 

Характерните симптоми са:

 

  • Залитане в неопределена посока – понякога има по-изразено залитане към страната, която е по-силно засегната;
  • Чувство за замаяност, нестабилност, слабост – системен световъртеж и завъртане на предметите не се наблюдават;
  • Често има и друг неврологичен дефицит – сетивни нарушения, двигателни нарушения и др;
  • Няма признаци на гадене, повръщане, изпотяване.

Най-честите причини за този тип световъртеж са:

 

  • Транзиторни исхемични атаки – епизоди на недостатъчно кръвоснабдяване и осигуряване на мозъка с кислород са водеща причина за поява на този тип световъртеж;
  • Мозъчни кръвоизливи,травми, тумори в мозъчния ствол; множествена склероза;
  • Интоксикация с алкохол, опиати,медикаменти и др.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Епизоди на хипогликемия, дехидратация, анемия, ортостатична хипотония – спадане на кръвното налягане след ставане, както и състоянията на стрес и безпокойство, паник-атаките също са причина за появата на замаяност и чувство за слабост и нестабилност.

 

Често чувството за нестабилност при ходене може да се обърка с признаците на световъртеж и замайване. В първия случай се касае за нарушение на сетивните възприятия и/или нарушена моторика и координация на мускулните движения, които силно затрудняват походката или дори я правят невъзможна.

 

Независимо от какъв произход е световъртежът, той налага спешно диагностициране, което изисква преглед с УНГ-специалист, невролог и отоневролог, които ще назначат съответните изследвания и терапия.