Сухотата в очите е проблем, зад който могат да се крият множество причини. През последните години тя все по-често се свързва с употребата на компютри – превърнали се в неделима част от ежедневието на почти всички ни. Истината е, че те нанасят сериозни поражения на зрението ни, а и не само на него. Все пак болките, паренето, дразненето могат да имат и друга етиология – понякога лечима, понякога налагаща само симптоматично поведение.

 

Сълзите на окото представляват сложна смесица от вода, електролити, липиди, мукус, микробицидни субстанции като ензими, антитела и др. Те се произвеждат от няколко вида жлези, разположени по миглените ръбове или като отделен орган в горно-страничната част на орбитата.


 

В резултат на тяхната координирана работа се продуцира слъзен филм, който покрива конюнктивата и роговицата, осъществявайки по този начин защитна, но и нутритивна функция. Той е съставен от три слоя – първият формира нежен мукусен пласт непосредствено до конюнктивата и роговицата, позволяващ правилното разпределение на надлежащия воден слой. Той е най-дебелият и почиства лигавиците, като премахва попадналите там дразнители. Най-повърхностно е разположен липидният слой, непозволяващ изпарението на водата.

 

Правилното разпределение и поддържането на постоянна влажност са резултат и от редовното мигане. При сухота в очите поради една или друга причина целостта на описаните слоеве се нарушава. Причините – поради липсата на липиди бързо се изпарява водният слой; поради ниската дебелина на последния не се постига достатъчно овлажняване; дефект в покривката от мукус не позволява адекватно разпределение на слъзния филм.

 

Най-често оплакванията при сухота в очите са споменатите вече парене, бодежи, болезненост, зачервяване, а също и чувство за наличие на чуждо тяло, свръхчувствителност към светлина, влошаване на зрението, особено след усилена зрителна работа, бърза умора, влошаване на състоянието при излагане на дим, дискомфорт при носенето на очни лещи.

 

Обикновено на фона на сухотата се появява и обилно сълзене, но поради по-високото водно съдържание на тези сълзи и липсата на съобразно количество липиди, те бързо се изпаряват и не могат да създадат необходимия защитен филм. Една от причините за дефект в неговото формиране е липсата на адекватна секреция от страна на слъзните жлези.

 

Това може да се дължи на възрастови промени, особено при жените, във връзка с хормоналния дисбаланс след менопаузата, може да се крие и във възпалителни процеси на самите жлези. Това особено касае хронични такива, както и в хода на автоимунни заболявания като синдрома а Сьогрен, склеродермия, системен лупус еритематодес и други.

 

Патологични състояния, ангажиращи клепачите – блефарити, розацея, понякога ангажират жлезите. От друга страна, деформации на самите клепачи биха могли да попречат на нормалното затваряне на окото, при което част от конюнктивата и роговицата да остават незащитени, особено при сън.

 

Лигавична сухота е странична реакция и на някои медикаменти – диуретиците, АСЕ инхибитори, антихистамини, деконгестанти, сънотворни и опиати, контрацептиви, антидепресанти, антипаркинсонови средства и др. Като временен нежелан ефект е описвана и при лазерни корекции на рефракционни аномалии.

 

Носенето на контактни лещи често се съпровожда от недостатъчно овлажняване на роговицата. Самите те пречат на това, а триенето им с фината тъкан допълнително усложнява ситуацията.

 

Микроклиматът е друг фактор, чието значение не бива да се подценява – сухият, замърсен въздух, присъствието на тютюнев дим, слънцето, вятърът, ниската влажност на въздуха и високата надморска височина са изтъквани като предразполагащи към недостатъчност на слъзния филм. Дейности като работата с компютър, шофирането, четенето ни карат да мигаме по-рядко, а това води до изпаряването му преди всяко затваряне на клепача.

 

Мерките за овладяване на сухотата в очите е редно да започнат първо с профилактични действия. Такива са редовната почивка при необходимост от усилена зрителна работа. Избягването на тютюневия дим и запрашени помещения, осигуряването на достатъчно висока влажност на въздуха, носенето на защитни очила при излагане на вятър са също част от тези мерки.

 

При нужда допълнително могат да се прилагат и така наречените изкуствени сълзи, предлагани в различни варианти в аптеките, но е препоръчително да се назначат от офталмолог. В някои случаи се налага използването и на кортикостероидни колири. Антибиотично лечение се включва при подлежаща бактериална инфекция, ангажирала слъзните жлези. Когато сухото око е част от клиничната изява на системни колагенози, споменати по-горе, терапията е насочена към основното заболяване, съчетана със симптоматични средства за овлажняване на конюнктивите и роговицата.

 

При морфологични или неврологични дефекти на клепачите се прибягва и до оперативна корекция на затварянето им. В някои случаи се налага запушването на отходящите слъзни канали чрез силиконови тапички с цел забавяне отвеждането на течността. По-рядко се налага дефинитивното затваряне с помощта на термична обработка.