Хипотиреоидизмът бива явен и субклиничен. Явният хипотиреоидизъм се характеризира с повишени нива на ТСХ и понижени на периферния хормон - ФТ4.  Субклиничен хипотиреоидизъм е налице при наличие на повишени серумни нива на ТСХ (над горната референтна граница - 4,2 mIU/L) при нормален ФТ4 на фона на отхвърлено подлежащо тежко заболяване или нарушение по оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза. ТСХ е тиреоид-стимулиращ хормон, отделян от хипофизата и контролиращ щитовидната жлеза, докато ФТ4 е един от хормоните на щитовидната жлеза.
 
Честотата на субклиничния хипотиреоидизъм е по-висока спрямо тази на изявения хипотиреоидизъм. 
 
По данни от проучване на Американската академия на клиничните биохимици е установено, че 95% от хората без тиреоидно заболяване имат нива на ТСХ < 2,5 mIU/L, което предполага, че тази стойност би могла да бъде определена като горна реферантна граница на хормона. И докато при лицата с нива на ТСХ до 2,5 mIU/L рискът да развият хипотиреоидизъм е много нисък, то при хората с повишени тиреоидни антитела (ТАТ, МАТ и/или ТРАК) рискът да развият явен или субклиничен хипотиреоидизъм е по-голям.
 
Резултатите от това проучване показват също, че лицата с негативни тиреоидни антитела покачват естествено нивата на  ТСХ  с напредване на възрастта. От изследваните на възраст > 80 години около 23,9 % имат ТСХ между 2,5-4,5 mIU/L, докато 12 % имат ТСХ над 4,5 mIU/L. Това леко покачване на ТСХ у възрастните хора може да не е признак на субклиничен хипотиреоидизъм, а нормална възрастова физиологична промяна.
 
В заключение от това проучване може да се каже, че референтните граници на ТСХ могат да се стеснят особено за някои субпопулации от населението, докато при по-възрастните лица те следва да бъдат по-широки. Оттук следва изводът, че не всички лица с леко повишен ТСХ трябва да се лекуват.
 
Кой обаче е показан за лечение?
Всички лица с измерени стойности на  ТСХ над 10 mIU/L са показани за заместително лечение с левотироксин. Дискутабилен е въпросът за евентуалните ползи от заместителното лечение при хора с нива на ТСХ между 4,5 и 10 mIU/L.
 
Съществен брой изследвания показват ползи от провежданото лечение при лица с ТСХ между 2,5 и 4,5 mIU/L по отношение на атерогенния риск и в частност атерогенната дислипидемия, нарушената ендотелна функция и дебелината на интима-медия на артериалните кръвоносни съдове.
 
Проучване, включващо лица с висок риск за атерогенна коронарна съдова болест, показва, че тези от тях с нива на ТСХ между 6,1 и 10 mIU/L или по-високи, непровеждащи заместителна терапия с левотироксин на възраст под 65 години имат повишен риск от смъртност. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
В друго подобно проучване лицата със субклиничен хипотиреоидизъм са разделени на две възрастови групи – между 40-70 години и над 70 години, както и на група, приемаща лечение и такава без лечение. В по-младата възрастова група е установено понижаване на риска за поява на исхемична болеста на сърцето в сравнение с групата без терапия. Такава тенденция не се установява обаче в по-възрастната група, т.е. ползата от лечение на субклиничния хипотиреоидизъм по отношение на атерогенния риск и изявата на коронарна съдова болест има възрастово обусловена зависимост.
 
При младите лица с придружаващо сърдечносъдово заболяване и/или дислипидемия започване на заместително лечение се прави по преценка на лекуващия лекар.
 
Хора с повишени анти-ТПО антитела (МАТ) и/или ехографски белези за автоимунен тиреоидит биха били също подходящи за започване на заместително лечение с левотироксин във фаза на субклиничен хипотиреоидизъм.
 
Абсолютно показани за започване на лечение при установен субклиничен хипотиреоидизъм са бременните жени. Честота на спонтанните аборти до 20 гестационна седмица и мъртвораждания след нея е повишена при бременните жени с отрицателни тиреоидни антитела и стойности на ТСХ между 2,5 – 5,0 mIU/L.