Знаем ли как да се предпазим от студа? Можем ли да опазим тялото си от вредното му влияние? Тук ще се срещнем с някои акценти относно как студът влияе върху хората със заболявания. Най-потърпевши са тези с хронични заболявания, защото ниските температури ги влошава и много често водят до неприетни последици за болния.
1. Същност на проблема?
Ние хората сме топлокръни същества и като такива тялото ни е пригодено да черпи енергия и топлина отвън. Студът има ефект върху всички наши системи и по-често той е отрицателен. Местното влияние на студа върху тялото се дефинира, като измръзване, а общото влияние върху човешкия организъм, като хипотермия (охлаждане).
На първо място студеното време е причина за по-чести травми през студените месеци. Застрашени са предимно възрастните трудно подвижни хора. Допълващ е и фактът, че голям процент от тях страдат от костно-ставни заболявания и най-вече остеопороза. Зачестява и процентът на черепно- мозъчни травни и съответно неблагоприятните последици от тях.
2. Как се променя метаболизмът през зимата?
Нуждите на организма се променят. Студът променя терморегулацията и я насочва към намалване на топлоотдаването и повишаване на топлопродукцията. В организма се включват цяла верига от регулаторни механизми. Повишава се функцията на надбъбречните жлези и с това отдаването на катехоламини. Те са отговорни за свиването на съдовете и активиране на метаболитните процеси в организма, а с това и отделянето на топлина в него. Хипофизата, чрез своите топни хормони стимулира функцията и на щитовидната жлеза и така се активират катаболитните процеси. Този факт трябва да се познава от хората, които страдат от хипофункция на щитофидната жлеза. Тогава нуждата им от заместителна хормонална терапия се покачва. Катехоламините са контраинсуларни (т.е. противодействат на инсулина). Повишената им продукция, заедно с покачване на глюкокортикоидите при ниски температури може да промени нуждите от инсулин през зимните месеци.
3. Влияе ли студът върху сърдечносъдовата система?
Студът централизира кръвообръщението. Това означава, че периферните съдове се свиват и кръвта остава във вътрешните органи. По този начин сърцето се обременява с по-голям товар, който трябва да изпомпи по време на своята работа. В това се изразява механизмът на обостряне на симптомите на сърдечно болните.
Най-потърпевши от вредното влияние на студа са болните, които страдат от високо кръвно. Ето защо тогава дозите на съответните медикаменти трябва да се повишат, за да не се стигне до малигнени покачвания на стойностите на систолното артериално налягане. А през лятото, медикаментите да се върнат в обичайните им дози. Зимата е сезонът с доказани най-много инфаркти и инсулти. Също така, зачестяват епизодите на стабилна стенокардия, породени отново от ефекта на студения въздух, който предизвиква свиване на коронарните артерии. Тези физиологични състояния карат пациентите по- често да търсят лекарска помощ и повишават хоспитализациите през зимните месеци.
През зимата се повишава съсирваемостта на кръвта и съответно при хората на антикоагулантната терапия трябва да се коригира дозата.
4. Влияе ли студът и на дихателната система?
Студът влияе отрицателно и на дихателната система. Свива дихателните пътища, намалява защитната функция на лигавицата и по този начин влошава състоянието на болните с ХОББ (хронична обструктивна болест) и хронични бронхити. Студеният и мръсен въздух през зимните месеци зачестява пристъпите при астматиците и влошава силно качеството им на живота.
Ниските температури през зимните месеци влошават състоянието и на имунната система. Хората стават поддатливи на вирусни и бактериални инфекции и с това зачестяват боледуванията от тях.
Студът влошава състоянието на хората, страдащи от студова алергия и синдром на Рейно. Всеки допир със студен предмет или вятъра водят до зачервяване и оток на съответния сегмент от кожата. Тяхно основно средство за защита се явяват дебелите дрехи, ръкавици и шалове.
