Сцинтиграфията е един от методите на изследване, които съвременната медицина ни предлага. Това, което я отличава от скенерите, рентгеновите снимки и др. е, че сцинтиграфията ни позволява да направим функционална оценка на изследвания орган. Понякога функционални промени в органите възникват преди настъпването на морфологични такива, които откриваме с компютърно томографско изследване (КТ), например.


Четири са изследванията, с които Нуклеарната медицина допринася за оценяване състоянието на миокарда и неговото кръвоснабдяване. Те помагат в преценката за нужда от определено лечение или пък ефекта от прилагането му и включват: сцинтиграфия на миокарда (изследване на миокардна перфузия), радионуклидна вентрикулография, томографска сцинтиграфия, синхронно с ЕКГ (gated-SPECT) и Позитрон-емисионна томография (PET-CT).


Кои са индикациите за провеждането на сцинтиграфия на миокарда?


Такива са:

 

  • Оценка на атипична гръдна болка;
  • Асимптоматични пациенти с позитивен ЕКГ-тест с физическо натоварване;
  • Негативен ЕКГ-тест с физическо натоварване при наличие на симптоми на миокардна исхемия;
  • Доказване виталността на миокарда при преценка на евентуална ангиопластика или байпас;
  • Диференциране на обратимите от необратимите перфузионни нарушения;
  • При кардиомиопатии преди и след лечение с цел оценка на ефективността му;
  • За определяне на риска от бъдещи съдови инциденти;
  • Оценка на проходимостта на коронарна ангиопластка и байпас за доказване на рестеноза (повторно запушване).

На какъв принцип работи изследването?

Използват се радиофармацевтици – вещества, с включени в тях радиоизотопи, които са източник на гама-лъчение. Последното се регистрира от специални детектори. Така отчитаме лъчението от радиофармацевтик, попаднал в миокарда например, по пътя на кръвообращението.


Изследване на миокардна перфузия – сцинтиграфия на миокарда

Използваният радиофармацевтик се инжектира венозно в кръвообращението, при което по хода на кръвоносните съдове стига до коронарните артерии. Той има свойството да се натрупва с преимущество в сърцето, като степента му на натрупване е пропорционална на кръвообращението. Ето защо по това може да се съди и колко адекватна е перфузията (кръвооросяването) на миокарда.


Щом до дадена част на миокарда достига кръв, значи кръвооросяването е ефективно, ако не достига, значи и радиофармацевтикът в нея няма да постъпва достатъчно или изобщо в тази зона. На този принцип се базира изследването.


При установяване на такъв дефект на натрупването е нужно да се определи дали той е израз на обратими (както е при стенокардията) или необратими (както е при миокардния инфаркт) нарушения на перфузията в тази зона. Ето защо сцинтиграфията се провежда в два етапа, наречени „стрес тест“ и „рест тест“.


Стрес тест. Пациентът се подлага на натоварване, което в повечето случаи е физическо ( напр. велоергометър). В случаите, които това е неприложимо за дадения пациент, се прилага медикаментозно натоварване, при което се подават лекарства, предизвикващи ефекти у сърцето, сходни на тези от физическото натоварване.


Смисълът от провеждането му се крие в това, че стрес условията принуждават сърцето да работи при повишени изисквания на организма, съответно на което то се нуждае и от повече „гориво“ – кръв. Коронарният резерв представлява възможността на коронарните артерии чрез вазодилатацията си, например, да осигурят това повишено количество кръв.


Сравняването на картините в стрес и покой ни позволява да оценим този коронарен резерв.


Изследването е противопоказно за пациенти с пресен миокарден инфаркт, тежки аритмии, нестабилна стенокардия и други състояния.


След създаване условията на стрес се инжектира радиофармацевтика и се регистрират образите. По-късно или в рамките на същия ден или на следващия ден се инжектира отново веществото и се регистрират втори образи при покой.


Как се тълкуват резултатите?

При стенокардия перфузионните нарушения при срес се възстановяват в изследването при покой. При миокарден инфаркт промените са трайни и регистрираният перфузионен дефект при стрес е същият и при покой.


Сцинтиграфията позволява много точно визуализиране на дефектите в перфузията и техните размери, както и локализирането на засегнатата коронарна артерия, имайки по този начин отношение към планиране на последващия лечебен подход, както и определяне на риска за пациента от бъдещи съдови инциденти.


С кое е по-различно изследването от коронарната ангиография?

Ангиографията на коронарните съдове е изследване с въвеждане на контраст в кръвта, което много точно изобразява артериите на сърцето и техните дефекти. Различното в случая е, че сцинтиграфията ни позволява да оценим функционалната значимост на даден дефект за цялостното кръвооросяване на миокарда.