Когато се направи коронарография и се установи стеснение или запушване на някой коронарен съд следват няколко доуточняващи въпроса. От една страна е важно да се знае колко голямо е това стеснение. При запушване на по-малко от 25% от съда се води за неравност на стената. До 50% названието е лезия. При запушване над 50% вече се нарича стеноза, а над 70% тя бива значима. Значимите стенози се отъждествяват с почти пълна липса на проходимост.

 

Следва оценяването според това кой съд всъщност е засегнат. Логично е, че дори пълното запушване на някой малък клон на кръвоносната система на сърцето не би могъл да има толкова голямо значение, колкото малкото стеснение, но на някой водещ съд. Най-често се наблюдава комбинация от няколко различни по характер увреди. Дали и как се отразява това на сърдечната дейност няма еднозначен отговор. При гранични стенози обаче е необходимо да се прецени дали има нужда от поставяне на стент или човек може да живее без проблем и без него. 


 

В съображение влизат няколко теста и изследвания, използвани вече рутинно в болничната и амбулаторна практика. Кога се пристъпва към тях?

 

  • При съмнение за исхемична болест на сърцето и наличие на някакви трудности за извършване на активна работна проба;
  • При доказана ангина и оценка на прогнозата;
  • За сравнение на резултат от реваскуларизация след вече провеждана стресехокардиография;
  • След преживян миокарден инфаркт за доказване на последствията;
  • При клапни пороци за оценяване дейността на клапите;
  • За предоперативна оценка на сърдечния риск;
  • При хронични сърдечни заболявания (кардиомиопатия, сърдечно ангажиране при системни заболявания и др) за измерване на контрактилитета при натоварване и много други.


Работна проба с колело или „пътечка“- какво представлява?

Един от най-разпространените тестове е работната електрокардиография (РЕП проба). При него болният се насърчава да ходи на механична пътека с нарастваща скорост или да кара фиксирано колело (велоергометър). Най-просто казано, сърцето се вкарва в режим, който наподобява постепенно нарастващо физическо или психическо напрежение. Изследването градира с постепенно покачване на напрежението, бързината и съответно натоварването на пациента.

 

В даден момент, ако има значимо стеснение, то се проявява с исхемична атака - стягане, болки в гърдите, задух и т.н. Маркира се точната фаза, в която това е настъпило. От значение е какво и колко силно е усетил болният и какво са показвали апаратите в този и следващите етапи. Следят се изменения в показателите за сърдечната дейност. На апарат до болния се наблюдава непрекъснат електрокардиографски образ, артериално налягане, пулс и други.

 

Възможно е провеждане и на ехокардиографско изследване в този момент, което има огромно значение. Нарича се активна стресехокардиография. Според това дали и в каква степен настъпват нарушения при всички тези показатели, се прави извод дали има нужда от поставяне на стент на съответния съд. Разбира се, съществуат и другия високоинформативни изследвания на съдовите стеснения, които се извършват директно в катетеризационните зали, но са твърде специфички и изискват високотехнологичени екипи.

 

NEWS_MORE_BOX


Какви са предимствата на изследването?

Работната проба на сърцето в голяма степен имитира естествената физическа активност на сърцето при ходене или бягане. Проявяват се още спазми и запушвания на периферни кръвоносни съдове по долните крайници. Такива нарушения често съпътстват съдбата на сърдечно болните. Изразяват се с болки и накуцване с единия или двата крака (клаудикацио), като важна подробност е да се оцени на колко точно метра настъпва то. Съвременната кардиология и ангиология позволява микроинвазивно лечение на такива запушвания.