Кардиомиопатията Такоцубо, известна още като "синдром на разбитото сърце" или преходен синдром на апикално балониране, представлява провокирана от стрес кардиомиопатия и е форма на неисхемична кардиомиопатия.

 

Такоцубо буквално означава капан за октоподи и името на синдрома е дадено именно, защото ангиографски камерата при кардиомиопатията наподобява този съд. Характеризира се с преходна регионална систолна дисфункция на лявата камера, имитираща остър миокарден инфаркт.


 

Протича с минимално освобождаване на сърдечни ензими и липсва атеросклеротична коронарна болест или ако се наблюдава такава тя е случайна находка и не е отговорна за настъпване на събитието. Същественото, което е характерно за стрес-индуцираната кардиомиопатия е, че нарушеното движение на стената на лява камера се простира отвъд територията, перфузирана от една епикардна коронарна артерия.

 

Точната причина за кардиомиопатията не е напълно известна. Предполагат се няколко патофизиологични механизма, като най-много са доказателствата в полза на теорията за повишено активиране на симпатикусовата нервна система с освобождаване на големи количества катехоламини в кръвта.

 

Други възможни причини включват коронарен спазъм, микроваскуларна дисфункция, ниски нива на естроген, възпаление или нарушен метаболизъм на мастни киселини в миокарда.

 

Рисковите фактори за развитие на синдрома обикновено включват силен емоционален стрес породен от смърт на близък, природно бедствие, поставяне на тежка медицинска диагноза, използване на кокаин, амфетамин. Макар и рядко дори силни положителни вълнения могат да бъдат отговорни за настъпване на кардиомиопатията. Честотата на синдрома на разбитото сърце не е напълно ясна, но се предполага, че засяга около 1-2 % от пациентите със съмнение за остър коронарен синдром.

 

Типичния вариант на заболяването включва засягане на върховите и средни сегменти на лява камера, които са акинетични за сметка на основата на лява камера, която има хиперкинетично поведения- апикален вариант. В резултат на това движение на различните сегменти на лява камера възниква систолно апикално балониране и възможност за настъпване на обструкция в изходния тракт на лява камера. Този вариант се докладва в 80 % от случаите.

 

Другите варианти са доста по-рядко срещани и обикновено се класифицират като атипични форми- среднокамерен, базален и фокален Такоцубо синдром. При тях се наблюдава хипокинезия съответно на средните сегменти на лява камера, на основата или на различни сегменти от лява камера (най-често антеролатерално или дифузна хипокинезия).

 

Клинично пациентите се изявават с клиниката на остър коронарен синдром - остра гръдна болка, задух или по-рядко с ритъмно-проводни нарушения. Диагнозата на стрес-индуцираната кардиомиопатия трябва да се подозира при възрастни пациенти, особено жени в постменопауза, които имат съмнение за остра коронарна болест.

 

Диагнозата е много вероятна особено, когато клиничните прояви и електрокардиографските аномалии са непропорционални на степента на повишаване на сърдечните биомаркери. Важно е да се подчертае, че Такоцубо кардиомиопатията е диагноза на изключване, която може да се постави само след коронарна ангиография поради неразличимите характеристики от острата коронарна болест.

 

Диагнозата се поставя като се използва набор от електрокардиограма, лабораторни изследвания и образна методика. В ЕКГ най-често се регистрират елевация на ST-сегмента или инверсия на Т-вълните. Сърдечните биомаркери тропонин, CK-MB са леко повишение. Нивата на мозъчен натриуретичен пептид (BNP) или N-терминален про-BNP са повишени при повечето пациенти със стресова кардиомиопатия.

 

ЕхоКГ показва типични отклонения в движението на стената на лява камера в зависимост от варианта на синдрома-апикален, среднокамерен или фокален. Сърдечно-съдовият магнитен резонанс може да помогне за диагностициране и оценка на стресова кардиомиопатия, особено когато ехоКГ е неоптимална или има съпътстващо заболяване на коронарната артерия.

 

Сърдечната катетеризация е инвазивна процедура на избор, когато Такоцубо кардиомиопатията се проявява като остър коронарен синдром с ST-елевация. Тя в повечето случаи показва нормална коронарна анатомия или лека до умерена коронарна атеросклероза.

 

Въпреки, че се смята, че стрес кардиомиопатията е доброкачествено състояние, последните данни от наблюдения показват, че кардиогенният шок и смъртността са сравними с тези при пациенти с остър коронарен синдром. Тъй като първоначалната проява на стрес кардиомиопатията е подобна на остър коронарен синдром, първоначалното лечение включва аспирин, бета-блокери, ACE инхибитор, липидопонижаваща терапия и коронарна ангиография.

 

Антикоагулацията се препоръчва до нормализиране на кинетиката на лява камера, което обикновено се наблюдава в рамките на 3 до 6 месеца. Серийните ехоКГ изследвания проследяват степента на подобрение на функцията на лява камера и спомагат за определяне на продължителността на лечението.

 

Референции:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK430798/

2. https://www.acc.org/Latest-in-Cardiology/ten-points-to-remember/2020/03/30/12/17/Takotsubo-Syndrome