Според статистическите данни базоцелуларният карцином е най-честият малигнен (злокачествен) тумор при бялата раса. Той представлява и около 80% от всички тумори на кожата. Най-честата му локализация са участъците от кожата, които се излагат често и за повече време на слънце, а именно лицето, шията и крайниците.


Според някои източници честотата на този вид рак при жени и мъже е приблизително еднаква, с пренебрежима разлика, а според други в отношение 3:2 в полза на мъжете. Пикът на заболяването е във възрастовия диапазон 60-70 години. Най-често се засяга областта на лицето и по-конкретно носа, следван като локализация по бузите и челото.


Честотата е най-висока при бялата раса и по-конкретно мъже и жени от 1 и 2 кожен фенотип – светла коса, кожа и очи. Характерно за тумора е, че в по-малко от 1% от случаите са налице метастази. Но изоставен без лечение, което е основно хирургично отстраняване – постепенно може да нараства до момент, в който да стане неоперабилен, най-често поради съседство с важни органи.



Усложненията с непредприети мерки са свързани със засягане на разположени органи по съседство. Докладват се случаи на загуба на око, поради авансирал базоцелуларен карцином в близост до очната ябълка. Други чести усложнения са инфектиране на мястото, поради честото разязвяване.


Има различни разновидности на този карцином. Най-честият е нодуларният (от nodulus – възел). Той представлява възелче, което постепенно нараства, на широка основа, прилепнал към кожата. Цветът обикновено е по-тъмен от този на кожата. Най-често са лъскави, като по време на бавното нарастване в центъра им се формира язва с ограничени краища. Често по самия възел се наблюдават и разширени капиляри – телеангиектазии.


Като положителен ефект на профилактичните прегледи, които се организират ежегодно и информираността на населението за важността на ежедневната слънцезащитата се наблюдава статистическо зачестяване на т. нар. суперфициални (повърхностни) форми на рака, за сметка на останалите по-рискови и дълбоки форми на заболяването.


Често пациентите не търсят консултация в началото на появата на образуванието. При първи преглед се прави изследване с дерматоскоп – оглед на лезията при увеличение.


След установяване на малигнени промени се пристъпва към отстраняването на тумора. Най-честите методи са класическата ексцизия до здрава тъкан. Други съвременни методи са електродисекцията, коагулация, лазерна ексцизия, използване на CO2 лазер.


Похватът на фракционирана аблация се използва най-често при локализации по лицето, където прилагането на този метод спомага за намаляване на остатъчните козметични дефекти след хирургична намеса.


NEWS_MORE_BOX

 

След отстраняване на лезията материалът се поставя във формалин и се прави дерматопатохистологичен анализ. Резултатите излизат в рамките на една седмица до 10 дни. В случай, че се установи, че отстраняването не е било до здрава тъкан се налага повторна реексцизия.


Отстраняването на карцинома се прави под местна упойка с лидокаин, след алергологична проба. След ексцизията се прави превръзка и на 3-я ден пациентът се изписва, в случай че няма усложнения.


Махането на конците се прави между 6-10 ден, в случай че оперативната рана е по тялото или крайниците, а на 5-7 ден, ако е на лицето.


Последват прегледи на 15 и 30 ден след оперативното отстраняване. На 6-ти месец се препоръчва още един преглед с дерматоскоп. При нужда някои пациенти се диспансеризират.


Като профилактика на белезите при някои пациенти се използва силиконов гел. Прилагането на гела има отношение и към намаляване на субективните симптоми на сърбеж, болка и дискомфорт, които съпътстват оздравителния процес. Прилага се след зарастване на оперативната рана, като се правят апликации веднъж до два пъти дневно. Като продължителност се препоръчва използване на гела в рамките на месец и половина до два месеца.