С високия брой на заразените с SARS-CoV-2 в световен мащаб се предизвикаха и редица дискусии защо разпространението е толкова бързо сред хората. Повечето изследователи сочат, че ключът е в структурата на самия вирус.


Диарията и други симптоми, свързани с храносмилателния тракт са основното оплакване при почти половината пациенти с коронавирус, твърдят китайски учени.


Въпреки че всички коронавируси използват „захващащи“ протеини, които ги прикрепят към ACE-2 рецепторите на човешката клетка, екипът на д-р Джейсън Маклелън открива, че вирусът се прикрепва поне 10 пъти по-силно от „захващащите“ протеини на останалите коронавируси. Тази разлика може да е една от причините за по-широкото и бързо разпространение на вируса сравнено с предшествениците му.



Проникването на SARS-CoV-2 в клетките става чрез клетъчните АСЕ-2 вирусни рецептори, разположени по епителя на дихателните пътища. Вирусът се залавя за АСЕ-2 рецептора чрез S (от „spike”, игла)-гликопротеин и след свързването следва процес на проникване в клетките на горните дихателни пътища, с помощта на протеаза, която улеснява това проникване (fusion) на вируса, но същевременно и разсъблича белтъчната му обвивка. По този начин се осъществяват по-нататъшните процеси на неговата репликация (размножаване) в клетките на гостоприемника.


Повечето пациенти с коронавирус имат респираторни симптоми, но открития от ранните етапи на огнището показват, че храносмилателните проблеми са разпространени при много от пациентите с COVID-19.


Това налага търсенето и по-обстоен преглед на пациенти, които все още нямат респираторни симптоми, за да бъдат разпитани за наличие на евентуални контакти с потвърдени или възможни случаи на инфекцията.


Изследователите анализират общо данни от 204 пациенти с COVID-19, при които е пресметната средна възраст - 55 години. Тези пациенти са били приети в три болници в провинция Хубей между 18 януари и 28 февруари 2020 г. Средното време от появата на симптомите до приемането в болница е изчислено на 8,1 дни, а при пациенти с храносмилателни проблеми лекарска помощ е потърсена след средно 9 дни от предполагаемия контакт.


Това показва, че пациентите с храносмилателни симптоми са потърсили грижи по-късно, тъй като все още не са подозирали, че са заразени, поради липса на респираторни симптоми, като кашлица или задух, обясняват изследователите.


Пациентите с храносмилателни симптоми са имали различни оплаквания, включително загуба на апетит (близо 84%), диария (29%), повръщане (0,8%) и коремна болка (0,4%).


Пациентите без храносмилателни симптоми са били по-склонни да бъдат лекувани и да постъпят в болница, за разлика от тези, при които подобни симптоми не са налице, съобщават автори на публикация от 18 март в American Journal of Gastroenterology.


Ако лекарите следят само за респираторни симптоми, за да диагностицират COVID-19, те могат да пропуснат случаи, които първоначално са налице. Така се забавя времето за диагностика и съответно изолиране на заразените обясняват авторите.