Тензионното главоболие представлява най-често срещаната форма на главоболие, чиято основна характеристика е появата на стягане, тежест или напрежение в областта на тила двустранно, челото или слепоочията, а може също  и напрежение в областта на врата и раменете. „Стягане на главата като в каска” също е често срещано описание на този вид главоболие. (Към първа част на материала)


Тензионното главоболие се различава от другата често срещана форма на главоболие, а именно мигрената, по това, че болката обикновено е двустранна и със стягащ характер, не е придружена от гадене или повръщане, както и от фотофобия. Разбира се, невинаги може да се направи толкова ясно отдиференциране на типовете главоболие, поради факта, че може да е налице комбинация от описаните оплаквания.


В по-голям процент от случаите, хората се оплакват от тензионен тип главоболие с епизодичен характер, т.е дните с болка не са повече от 15 дни в месеца. Когато главоболието е налице през по-голямата част от месеца, в продължение на 6 или повече месеца, тогава се касае за хроничен тип тензионно главоболие. 



Макар болката да се повлиява лесно от класическите аналгетици, когато главоболието се е превърнало в хронично, е желателно да се помисли и в насока на профилактика на болковите пристъпи, с цел намаляване на тяхната честота и сила.


Как се поставя диагнозата тензионен тип главоболие?

Тензионният тип главоболие е представител на т.нар първични форми на главоболие, наред с мигрената, при които не се открива подлежаща причина (тумор и т.н) за тяхната поява. Поради този факт не съществува лабораторно или образно изследване, което да потвърди или отхвърли тази диагноза.


Диагнозата тензионно главоболие се поставя най-вече на база на анамнезата за характера на болковия епизод, наличието или не на придружаващи симптоми, както и неврологичния статус, който при това състояние обикновено е без отклонения. В случаите на атипична клинична картина или наличие на отклонение в неврологичния статус, може да се прецени провеждане на допълнителни изследвания, в това число и образно изследване – ядрено-магнитен резонанс или скенер, с цел отхвърляне на евентуална подлежаща  причина  за появата на този вид главоболие.


Лечение и профилактика

Три са основните насоки в терапията на тензионния тип главоболие – медикаментозна терапия, психофизиологична терапия и физиотерапия.


Лечението на пациентите трябва да е индивидуализирано. Лечението на придружащите заболявания като мигрена, депресия, тревожност, емоционално разстройство и други е есенциално за постигане на по-добри резултати от лечението.


Облекчение на остро появилото се главоболие може да се постигне с класически аналгетици от сорта на парацетамол, ацетилсалицилова киселина и други. Злоупотребата обаче с този вид медикаменти може да има обратен ефект и да се стигне до зависимост към тези медикаменти и е причина от епизодично главоболието да се превърне в хронично. Затова трябва да се избягва честото използване на тези лекарства.


В случаите, когато болковите пристъпи се появяват 2 и повече пъти в седмицата, а също и когато са по-продължителни – над 3-4 часа или водят до сериозно нарушение във функционалността на засегнатия, е желателно да се проведе профилактика. Тя включва прилагането на лекарства от групата на андтидепресантите – трициклични антидепресанти (амитриптилин), инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и други.


Физикална терапия с помощта на топли или студени апликации, стречинг упражнения, масажи и други, също са показани в лечение на този вид главоболие.


Терапия на стреса и релаксиращи техники са друг ключов момент в профилактиката на болковите пристъпи, тъй като е доказана ролята на стреса като провокатор за поява на този вид главоболие.