С напредването на възрастта дисковете между прешлените губят своята пореста структура и съдържанието им на вода значително се редуцира. Това от своя страна води до намаляване на височината на диска. Спиналната стеноза е най-често следствие на „износването“ на структурите на гръбначния стълб, свързани с остеоартрит.


Повечето засегнати пациенти са на възраст над 50 години. Въпреки че дегенеративните промени, свързани с остеоартрит могат да водят до развитие на спинална стеноза при по-млади лица, трябва да се имат предвид и други причини. Те включват травма в миналото, деформация на гръбначния стълб като сколиоза или генетично заболяване, засягащо развитието на костите и мускулите в цялото тяло.


Ако не е вродена, стенозата обикновено се предизвиква от възрастови структурни изменения на гръбначния стълб. Тези изменения могат да засегнат и прешлените, както и дисковете между тях.



С напредването на възрастта гръбначните прешлени и дисковете се изхабяват, губят първоначалните си качества (като еластичност и здравина), което улеснява деформациите при тях.


Спиналната стеноза може да ангажира шийния, гръдния и поясния отдел на гръбначния канал, като клиничната картина се определя от притискането на нервните структури.


Възможно е да не се проявяват симптоми при спинална стеноза или да се появяват бавно, като могат да се влошат с течение на времето. Голяма част от засегнатите имат данни за гръбначна стеноза при ядрено-магнитен резонанс, но без да са налични симптоми.


Симптомите са с изразена вариация. Шийната стеноза често се представя с неврологични симптоми в горните крайници, включващи болка, скованост, изтръпване и понякога слабост.


Поясната стеноза може да предизвика болки в кръста и в краката, както и скованост, изтръпване и слабост със затруднения в ходенето. Възможно е настъпването на нарушения във функциите на червата и пикочния мехур. Това е и най-честата форма на спинална стеноза. Болката и слабостта в краката често се влошава при продължителна физическа активност и ходене (неврогенно накуцване - клаудикацио).


Пациентите, които развиват спинална стеноза, могат да бъдат по-непохватни, зачестяват паданията. Започват да се получават болки при ходене, които при физическо натоварване или извиване назад, се увеличават. В седнало положение, както и в други неподвижни пози симптомите намаляват.


Ядрено-магнитният резонанс е най-сигурен от образните изследвания, които са основа за лечение на стеноза.


Консервативното лечение на спиналната стеноза включва прием на противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти, както и физиотерапия, масажи. При кинезитерапията се подбира индивидуална програма от упражнения за трениране, като целта е пациентът да контролира проявите на заболяването.


Това става чрез намиране на оптималната поза за облекчаване на болката при движение с възможно най-малко натоварване на гръбначния стълб. Тези упражнения също така укрепват мускулите на гърба, шията, ръцете.


Инверсните лежанки позволяват „обратна тяга“, при което се получава декомпресия на гръбнака. Облекченото напрежение влияе благоприятно за отпускането на притиснатия нерв, помага за възстановяването на прешлените и дисковете.


Показанията за оперативно лечение са както при дисковите протрузии и хернии – липса на ефект от консервативно лечение при персистиращи болки или прогресиращ неврологичен дефицит и тазово-резервоарни нарушения. Необходима е декомпресия на засегнатите нервни елементи, без да се причинява спинална нестабилност.


Отстраняването на хипертрофиралите костни участъци налага изключително внимание, за да не се причини допълнително увреждане на невралните структури в стесненото пространство.


Хирургия за лумбална спинална стеноза обикновено се предпочита за пациенти, които имат лошо качество на живот поради болка и изразена слабост в крайниците.


Референции:
1. Spinal stenosis, Mayo Clinic;
2. Lumbar Spinal Stenosis, Johns Hopkins Medicine.