Аортата е най-големият съд, през който лявата камера на сърцето изтласква оксигенираната в белите дробове кръв. Тя се разклонява до артерии, артериоли и капиляри и снабдява всички тъкани на организма с кислород и хранителни вещества. Началото ѝ се намира в ляво предсърдие и е преградено от клапа. Тази клапа трябва да се отваря напълно по време на систола (сърдечното съкращение), както и да се затваря плътно по време на диастола (сърдечно отпускане).


Аортна стеноза

Нормално при здравите възрастни площта на отвора на аортната клапа е между  и 2,6 и 3,5 см2 и се състои от три платна. За стеснение на аортната клапа се говори когато тази повърхност е под 2 см2. Аортната стеноза е едно от най-честите изолирани клапни засягания на сърцето, а мъжете са засегнати от него три до четири пъти по-често от жените.



Причини за аортна стеноза

Тя може да бъде както вродено, така и придобито състояние.


Вродената се развива най-често при бикуспидна или уникуспидна аортна клапа – вариация, при която тя има две или дори едно вместо три платна. В тази ситуация с течение на времето върху клапата се отлага калций, който стеснява отвора ѝ. Според статистиката около половината от случаите на пациентите, стигнали до клапно протезиране, се дължат на такъв тип вродена стеноза.


Вродената стеноза може да бъде още и над- и подклапна. При надклапната има фибромускулно стеснение, а при подклапната, освен такова стеснение би могло да има и допълнителна мембрана.


Придобитата стеноза може да е следствие на ревматично засягане на клапата със срастване на платната ѝ или пък на възрастови дегенеративни промени.


Как аортната стеноза затормозява сърцето и тялото?

Стеснението на аортната клапа създава препяствие пред лявата клапа, когато тя се опитва да изтласка кръвта към аортата. Тази ситуация води до по-високо вътрекамерно налягане, както и повишава разликата между налягането в камерата и аортата. Повишеното натоварване на лявата камера води до хипертрофия на миокарда. Това представлява задебеляване на мускулния слой на сърцето. Миокардната хипертрофия е компенсаторен механизъм, който позволява на сърцето с години наред да поддържа нормална помпена функция, нормално натоварване на камерата и в крайна сметка да осигурява необходимия за нуждите на тялото сърдечен дебит. Всеки компенсаторен механизъм в болестна ситуация обаче, ако не бъде своеременно коригиран, има ограничено време на действие, след което органът изпада в декомпенсация.


Постепенно настъпва несъотвествие между кислородните нужди на увеличената мускулна маса на лявата камера и наличната капилярна мрежа. Това става причина за намален коронарен резерв и миокардна исхемия. Коронарните съдове не са способни да осигурят допълнително кръв на миокарда при повишени изисквания – физическо натоварване, психоемоционален стрес, преяждане, горещини или студове. Исхемията води до развитие на миокардна фиброза. 


Междувременно хипертрофията на лявата камера сравнително рано води до диастолна функция. Не само, че обемът ѝ е намален, но и се отпуска по-бавно.


С прогресия на заболяването към тази диастолна дисфункция се прибавя и систолна такава. Хипертрофията преминава в дилатация – разширение, понижават се фракцията на изтласкване, ударният и минутен обем на сърцето. Повишава се налягането в лява камера по време на диастола и това повишено налягане се предава назад към ляво предсърдие, а от него и към капилярите в белия дроб. С времето се стига и до белодробна хипертония, която затруднява функцията на дясната камера на сърцето и относително бързо води до тотална сърдечна недостатъчност. В крайния стадий на болестта всички паренхимни органи страдат от недостиг на кислород и венозен застой.


Прочетете за симптомите в продължението