Сърцето е изградено от четири кухини – десни предсърдие и камера и леви предсърдие и камера. Между всяко предсърдие и съответната му камера се намира по една клапа, както има такива и в началото на големите съдове, напускащи сърцето – белодробната артерия и аорта.


Правилното функциониране на клапния апарат на сърцето е от изключителна важност за изпълняване на функциите му. Те обезпечават еднопосочното движение на кръвта през сърцето при пътуването ѝ в малкия и големия кръг на кръвообращение, както и участват в създаването на подходящ градиент в налягането между отделните кухини на сърцето.


Смущения в работата на коя да е клапа неизменно рефлектира върху работата на сърцето, както и върху неговото състояние. От влошената дейност на сърцето страда не само то, но и целият организъм.



Пороците на сърдечните клапи – били те стенози (стеснения на отвора) или пък инсуфициенции (недостатъчно затваряне на клапата) най-често засягат митралната и аортната клапи. Трикуспидалната клапа, разположена на границата между дясно предсърдие и камера, значимо по-рядко боледува, но това в никакъв случай не означава и че тези състояния са безобидни.


Стеноза на трикуспидалната клапа

Нормално нейният отвор е с площ от около 6 см2. Обсъжда се, когато площта на отвора е под 2,5 см2. Най-честа причина за увредата ѝ е като последствие от ревматичен ендокардит.


Мускулният слой в дясната половина на сърцето е по-тънък от този в лявата част. Това е така, понеже кръвта идваща от венозната система през горната и долната кухи вени е с ниско налягане, както и дясната камера изпомпва кръв към съдовете в белия дроб, където налягането е ниско. Съответно – работи срещу относително по-ниско съпротивление.


При стеноза на трикуспидалната клапа се затруднява постъпването на кръвта от предсърдието към камерата по време на диастола. Тънкият мускулен слой в тази част на сърцето обаче не позволява кой знае какви компенсаторни възможности за да преодолее тази пречка в движението на кръвта.


При така стеклите се обстоятелства се създава по-висок от нормалното градиент в налягането – разликата между това в пресърдието и камерата. Това налягане започва да се предава назад по системата – тоет към свързаните към предсърдието горна и долна кухи вени, които отвеждат там венозната кръв от целия организъм.


Резултатът е настъпване на системен венозен застой с неговите последствия.


Застоят на венозната кръв в съдовата мрежа на вътрешните органи води до:

  • Увреда на черния дроб, в началото с нарастване на неговите размери (хепатомегалия), а в последствие и до развитието на кардиачна цироза;
  • Както при боледуването на черния дроб, така и от застоя в кръвообращението на червата и коремната кухина и от локално повишеното налягане може да се развие натрупване на течност в нея – асцит – което пациентът установява като подуване на корема, както и страда от тежест и болка в областта на епигастриума;
  • Застоят в посока към съдовете, извеждащи венозната кръв от главата, води до напрежение и пулсации в областта на шията;
  • Отоци в областта на долните крайници.

Освен застой, при това състояние има и намаляване на минутния обем на сърцето – в крайна сметка по-малко кръв се изпраща към действащите клетки. Ето защо друга група симптоми са тези на отпадналостта и лесната и бърза умора дори и при леки физически натоварвания.


Сред усложненията на състоянието са белодробните емболии, белодроните инфекции и развитието на чернодробна цироза.


Лечение. Трябва да се спазва ограничен двигателен режим. Може да бъде както медикаментозно, така и оперативно.


Инсуфициенция на трикуспидалната клапа


При непълното ѝ затваряне настъпва връщане на кръв от камерата към предсърдието по време на систола.


Органичната, истинска инсуфициенция е рядка. Много по-честа е релативната такава, при което самата клапа анатомически е нормална, но в резултат на дилатация (разширяване) на дясната камера настъпва деформация и разширяване и на самия клапен пръстен. Органична причина за разширението ѝ най-често е след ревматичен ендокардит. Друга причина е и инфециозният ендокардит с неговите последствия върху клапата, което не е рядкост при пристрастените към наркотици хора, прилагащи наркоцити венозно.


Връщането на кръв към предсърдието го натоварва обемно, което води до дилатация и отново – венозен застой, както и намален минутен обем, а лечението отново може да бъде медикаментозно или оперативно – в зависимост от  всеки конкретен случай.