Ставите представляват съчленявания на две или повече кости, които изпълняват специфични функции. Грешно е да се смята, че стави са само подвижните съчленявания между костите и че те осигуряват единствено движението на тялото в пространството. Стави са и съчленяванията между костите на черепа, които защитават мозъка, съчленяванията между ребрата и гръдната кост, между ребрата и гръбначните прешлени, както и между самите прешлени, които предпазват гръдните органи и др.

 

Ставите могат да бъдат разделени според различни критерии – свобода на движение на участващите кости, техния брой и др. От гледна точка на подвижност, ставите се разделят на неподвижни, полуподвижни и подвижни.


 

При неподвижните, между костите има много малко пространство, запълнено с фиброзна тъкан.

 

Полуподвижните стави в тялото са изградени основно от хрущял. Такива са, например, връзките между ключиците и гръдната кост и между прешлените на гръбначния стълб. Този тип стави участват и във формирането на зоните на костен растеж в дългите кости и междушрешленните дискове.

 

Тъй като профилактиката на ставните увреждания се отнася най-вече към подвижните костни съчленявания, ще съсредоточим вниманието си именно върху тях.

 

Подвижните стави имат специфично устройство, позволяващо извършването на разнообразни движения. Въпреки че всяка става е пригодена към определен тип подвижност, всички подвижни стави имат общ модел на устройство.

 

Съчленяващите се костни повърхности са обхванати от двуслойна съединителнотъканна капсула. Тя загражда ставната празнина, където се помещават ключовите компоненти на всяка става. Костните повърхности, които се движат една спрямо друга, никога не влизат в директен контакт помежду си, освен в патологични случаи. Те са покрити със ставен хрущял. Ставната празнина е изпълнена с т.нар. синовиална течност – вискозна, жълтъкоподобна маса, която смазва повърхността на ставните хрущяли и осигурява гладко и безболезнено движение. Синовиалната течност се секретира от вътрешния слой на ставната капсула. Тя съдържа хиалуронова киселина и изпълнява следните функции – намалява триенето, поема сътресенията при движение и изхранва ставния хрущял.

 

Последният представлява гъвкава съединителна тъкан, състояща се от специализирани клетки, разпределени в голямо количество извънклетъчна субстанция. Тя се състои от колагенови и еластинови нишки и голямо количество протеогликани – молекули, съдържащи белтъчна и въглехидратна част.

 

Повечето профилактични мероприятия са насочени именно към ставния хрущял и синовиалната течност – запазването им в добро функционално състояние позволява свободното и безболезнено движение в напреднала възраст. Хиалуроновата киселина и протеогликаните са ключов елемент в предотвратяването на ставното износване. С напредване на възрастта, съдържанието им в ставата постепенно намалява. Това понижава гъвкавостта на ставния хрущял и намалява количеството на синовиалната течност в ставата. Изтъняването на ставния хрущял до състояние, в което съчленените костни повърхности се трият непосредствено една в друга, е етап на напреднала ставна дегенерация. Това води до скованост и най-вече до болка при движение за засегнатата става.

NEWS_MORE_BOX

 

Извън ставната празнина се разполагат ставните връзки и сухожилията на мускулите, които осигуряват устойчивост на ставата и залавяне на прилежащите й мускули.

 

От устройството на ставите произхожда и едно тяхно „непредвидено“ от природата свойство – да пукат. Пукането се получава, когато разтеглим дадена става, най-често ставите на пръстите. Раздалечаването на съчленените кости увеличава обема на ставната празнина, обем който не може да бъде запълнен от синовиалната течност. Това създава вакуум в ставната празнина, което на свой ред предизвиква отделянето на разтворените в ставната течност газове. Внезапното им напускане на синовиалната течност предизвиква характерния пукот.

 

Състоянието се нарича крепитус и не е показателно за ставни увреждания, освен ако не e налице съпътстващ артрит или бурсит – съответно, възпаление на ставата или ставната обвивка.

 

Освен естественото износване на ставите са възможни и голям брой придобити или вродени ставни заболявания и малформации. Кои са те, ще обсъдим в следващия материал.