1. Какво представлява статус епилептикус?

 

Статус епилептикус е спешно медицинско състояние, представляващо остър, продължителен гърч. Това е животозастрашаващо състояние, клинична манифестация на неконтролирана свръхвъзбуда на нервните клетки. Може да е налице един продължителен гърч или няколко последователни без възвръщане на съзнанието между тях. Състоянието изисква незабавно предприемане на терапевтични мерки, тъй като увреждането на невроните започва след първите минути.


 

2. На какво се дължи настъпването на статус епилептикус?

 

Най-общо, причините могат да се разделят на следните три големи групи: усложняване на предшестваща епилепсия, първо проявяване на нововъзникнала епилепсия и причини, несвързани с епилепсия.

 

В случаите на предшестваща епилепсия, епилептичният статус настъпва най-често вследствие на промяна на медикаментозната терапия от страна на лекаря или неправомерното й прекъсване от пациента. Добрият медикаментозен контрол над съществуващата епилепсия е важен елемент от превенцията на статус епилептикус.

 

Неепилептичните причини включват голям брой медицински състояния: инфаркт, инсулт, церебрална хипоксия (недостиг на кислород в мозъчните тъкани), травма на главата, кръвоизлив в мозъчните обвивки, някои наркотици или лекарства (кокаин, амфетамини, теофилин, изониазид), алкохолен делир, тумори в главния мозък, инфекции в централната нервна система, електролитен дисбаланс, съдови увреждания и др.

 

3. Какво е клиничното протичане?

 

Има няколко различни класификации на състоянието, прилагащи различни критерии и разглеждащи различни негови клинични и етиологични аспекти.

 

Една от предложените класификации разделя статус епилептикус на следните категории: генерализиран конвулсивен, неконвулсивен, прост парциален (частичен) и скрит.

 

Генерализираният конвулсивен статус епилептикус е най-често срещаният и опасен тип.

При него електрическата свръхактивност в мозъка е свързана с явни моторни прояви, докато при скрития те са почти незабележими или напълно отсъстват. Някои клиницисти го причисляват към неконвулсивния тип (тъй като при него конвулсии наиситина отсъстват), макар че имат някои съществени различия. Едно от тях е, че пациентите със скрит статус епилептикус имат лоша прогноза, за разлика от тези с неконвулсивен тип. Последният се подразделя на няколко субтипа, разграничаването между които е важно от клинична и терапевтична гледна точка.

 

Простият парциален статус епилептикус е по-слабо проучен. Манифестира се гърчове, произхождащи от ограничена област на мозъчната кора, при които може да се запази съзнание. Всяка зона от кортекса може да бъде засегната.

NEWS_MORE_BOX

 

4. Какво е лечението?

 

Още преди пристигането на линейка е необходимо да се постави мек предмет под главата на болния, като тя се обръща настрани, за да се избегне задавяне със собствената слюнка, по възможност се поставя и нещо меко между зъбите му. В никакъв случай не трябва да се бърка с пръсти в устата, тъй като в хода на конвулсиите дъвкателните мускули могат да се съкратят силно и за неопределено дълго време. Ако е необходимо, се освобождават дихателните пътища и се оценява сърдечната дейност.

 

Понастоящем се използват няколко класа антиконвулсанти.

 

Най-общо казано, терапевтичната схема е следната. В доболнична обстановка се прилага букален мидазолам или, ако такъв не е наличен, ректален диазепам или интравенозен лоразепам.

 

В болнични условия се осигурява дихателната функция чрез интубация или изкуствено вентилиране на пациента, прилага се кислород и интравенозен лоразепам. Ако такъв липсва се използва мидазолам. Ако гърчовете продължават се вливат фенобарбитал или фенитоин. При рефраткерен статус епилептикус се прилагат пропофол, мидазолам или се индуцира тиопенталова наркоза.

 

Ако първопричината е изониазид се прилага пиридоксин (витамин В6) – негов специфичен антидот.

 

Коригират се и всякакви електролитни нарушения, хипогликемия и др.

 

5. Каква е прогнозата?

 

Етиологията и времето за възвръщане на съзнанието са важни прогностични фактори. Напредналата възраст и продължителната загуба на съзнание са свързани с по-висока смъртност. Изследвания са показали 13%-ни нива на смъртност при млади хора, 38% за индивиди в зряла възраст и над 50% при лица над 80 години.