Хипогонадизмът при синдром на Алстром се появява и при засегнатите жени, но може да не е забележим до пубертета. Засегнатите жени могат да развият поликистозен овариален синдром, който може да доведе до нередовни менструални цикли или липса на менструация, омазнена кожа, която е склонна към акне, кисти на яйчниците и лек хирзутизъм (мъжка форма на окосмението).

 

Поликистозен овариален синдром може да се появи поради инсулинова резистентност. Някои пациенти от женски пол, може да имат ранно влизане в пубертета (преди навършване на 8-годишна възраст), състояние, наречено преждевременен пубертет.



Някои хора с синдром на Алстром развиват различни урологични аномалии. Както при другите симптоми, тежестта на урологичните аномалии може да варира значително. Засегнатите лица може да не са в състояние да контролират мускулатурата на пикочния мехур.

 

Допълнителните аномалии включват затруднения при започване на уринирането, намален дебит, увеличено време между уриниране, неспособност за контрол на пикочния мехур (инконтиненция) и задържане на урина. Аномалиите могат да предизвикат периоди, които се редуват между неактивност и свръх активност на пикочния мехур. Много хора със синдром на Алстром също имат повтарящи се инфекции на пикочните пътища.


Засегнатите лица често изпитват бавно прогресираща дисфункция на бъбреците. Началото на бъбречната дисфункция може да бъде по време на юношеството или в зрялост. При много хора ранната бъбречна дисфункция може да не причинява симптоми. Два общи признака на бъбречното заболяване са прекомерното уриниране (полиурия) и прекомерната жажда (полидипсия). Може да се развият симптоми, които да включват оток на глезените или общо неразположение. Бъбречната дисфункция може постепенно да се влоши и в крайна сметка да доведе до бъбречна недостатъчност в крайна фаза.


Някои хора могат да развият дихателни или белодробни проблеми като хронични респираторни инфекции, започващи през ранното детство. Тези хронични инфекции могат да допринесат за развитието на астма, хронично възпаление на синусите (синузит), суха кашлица и повтарящи се епизоди на възпаление на бронхите (бронхит) или пневмония. По-сериозни белодробни усложнения могат да се появят, включително белодробна хипертония, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), остър респираторен дистрес синдром и емфизем.


Черният дроб може да бъде засегнат в някои случаи, което води до ненормалното му уголемяване (хепатомегалия). Тежестта на засягане на черния дроб може да варира от повишено количество на чернодробните ензими, които са често срещани в детството до стеатохепатит (нарушен мастен обмен).

 

Стеатохепатитът се характеризира с натрупване на мазнини в черния дроб и често се свързва с диабет или затлъстяване. Може да се появи чернодробна дисфункция, която да прогресира и да предизвика цироза н черния дроб, продължително увеличаване на налягането в портната вена (портална хипертония), ненормално уголемяване на далака (спленомегалия), необичайно натрупване на течност коремната кухина (асцит) и чернодробна недостатъчност през второто или третото десетилетие от живота.


Могат да се развият допълнителни сериозни усложнения, свързани с чернодробното засягане, включително варици на хранопровода (разширяване на вените на хранопровода) и чернодробна енцефалопатия (състояние, при което се влошава функцията на главния мозък).


Вариците на хранопровода представляват увредени, подути кръвоносни съдове, които са склонни към кървене и могат да се руптурират и потенциално да причинят застрашаващи живота усложнения.


Чернодробната енцефалопатия е мозъчно нарушение, което се проявява при някои пациенти с хронично чернодробно заболяване. Това е комплексно разстройство, което обхваща спектър от заболявания, вариращи от леко състояние, без външни признаци, до тежка форма, която може да причини животозастрашаващи неврологични усложнения.