Установено е, че при болните с хроничнична бъбречна недостатъчност има по-висока честота на сърдечносъдовите заболявания. При тях смърността от кардиологичен проблем е в пъти завишена, дори преди достигане на крайната степен на бъбречната увреда. При пациентите на хемодиализа (терминална бъбречна недостатъчност) тази зависимост е още по-изявена.
 
Един от основните показатели, по които лекарите отчитат бъбречната увреда, е степента на намаление на гломерулната филтрация. Тя презентира тяхната основна функция, а именно да филтрират кръвта, за да запазят нужните и изхвърлят излишните вещества. Установена е правопропорционална зависимост между намаляването на филтрационната им способност и сърдечния риск. При болните на хрониодиализа този показател е силно снижен и на практика бъбреците не работят ефективно. 
 

Кои фактори благоприятстват сърдечното увреждане?

Болните на хрониодиализа, дори и тя да се осъществява прецизно и редовно, имат специфичен метаболизъм, който крие рискове за сърцето. Нерядко се наблюдава свръхнатоварване с течности, последвано от рязко спадане на тъканните обеми и т.н. Това смущава помпената функция на сърцето и еластичността на съдовете. 
 
При диализно болните има дисбаланс на калция и фосфора в серума, водещо след себе си до недостиг на витамин D, с всички последствия от това и за сърдечносъдовата система. Поради слабата бъбречна функция настъпват още и големи колебания в серумните нива на калия, пряко отговорен за съкращенията на сърцето. 
 
При болните на диализа се наблюдава хронична тежка анемия, която затормозява сърдечната функция, принуждава я да работи с усилие. Този тип болни са в непрекъснато състояние на хронично възпаление и стрес, което се отразява на реактивните способности спрямо инфекции, включително и на сърцето.
 

Какви са основните увреждания, които настъпват?

Възпалението на сърдечната обвивка се нарича перикардит и засяга над 10% от пациентите, посещаващи хемодиализа. Това се дължи на високата циркулация на отпадни продукти. В случая това е уреята, поради което се нарича още уремичен перикардит. Освен, че перикардитът е тежко и трудно лечимо заболявание, то създава риск от усложнения и дори фатален изход.
 
Ритъмните нарушения са със завишена честота при тази група болни. Това се обяснява с много фактори – кръвна циркулация, стойности на микроелементите, неврологични промени вътре в сърцето, мускулна слабост и други. Рискът от предсърдно мъждене, камерно трептене и други аритмии силно нараства по време на диализаната процедура, но съществува и в извъндиализния период.
 
Измененията в стойностите на калция и фосфора в кръвта водят до повишено отлагане на плаки в кръвоносните съдове и сърцето. Става въпрос за съдова калциноза, водеща след себе си до намалената им еластичностт. Това завишава риска от артериална хипертония, разкъсване на атеросклеротични плаки, на самите съдове и т.н.
 
NEWS_MORE_BOX
 
При болни на хемодиализа се установява много по-висока честота на атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето. Такава зависимост е установена при всички болни с бъбречна недостатъчност, дори не в терминална фаза. Исхемичната болест (стенокардията) увеличава риска от инфакт на миокарда.
 
Свръхнатоварването на сърцето води до компенсаторно деформиране на кухините му. Най-често срещаното изменение е т.нар. левокамерна хипертрофия (или свръхразрастване на мускулатурата на лява камера, от където се изтласква кръвта към тялото). За хипертрофията способства още и честата артериална хипертония при тези болни.
 
Рано или късно при повечето диализно болни се устаноява сърдечна недостатъчност в една или в друга степен. Във всички случаи това води до страдание, трудно понасяне на диализните процедури, чести декомпенсации на сърдечната дейност и има лоша прогноза.
 
Сърдечното увреждане при болни с тежка бъбречна недостатъчност е факт, за който трябва да се мисли и изисква профилактика. Въпреки, че някои процеси са неизбежни, те могат да се забавят и сведат до минимум чрез редовно и качествено провеждане на очистителните процедури. Всички изписвани добавки за заместително лечение, като витамин D, еритропоетин и други, имат пряко влияние и върху сърдечно-съдовата система и трябва да се приемат според лекарските препоръки.