Нормалната сърдечна дейност се характеризира с т.нар. синусов ритъм. Това означава, че електрическият импулс възниква в специална точка в дясно предсърдие, наречена синусов възел. Оттам по проводна система той преминава през цялата сърдечна мускулатура, като я възбужда и достига сърдечния връх. Това се повтаря непрекъснато през целия живот на човека, формирайки един нормален сърдечен ритъм.

 

Много причини могат да доведат до смущения на това електрическо възбуждане, както и на неговото провеждане. Следва също толкова голямо разнообразние от ритъмни нарушения. Когато т.нар. водещ ритъм вече не произхожда от синусовия възел се казва, че сърцето е извън ритъм. Това може да трае минути, часове или дни. Възможно е дори самоволно да се „влиза и излиза“ от синусов ритъм. Обикновено обаче това състояние изисква медицинска помощ.



Най-честата причина за „излизане от ритъм“ е предсърдното мъждене

 

Състоянието може да настъпи веднъж в човешкия живот или да се повтаря многократно. Най-често болните, особено тези които са вече са преживявали подобно ритъмно нарушение, съобщават, че „усещат ударите на сърцето си“, които освен това са неритмични. Възможна е тежест в гърдите и задух. Пулсът може да достигне твърде висока честота, което утежнява още повече сърдечната дейност. Нерядко артериалното налягане критично спада.

 

Подобна тежка клинична картина изисква спешна кардиологична помощ. Тогава може едва ли не с точност да се фиксира моментът на възникване на аритмията. Посещението на лекаря не закъснява. Нерядко предсърдното мъждене настъпва в болнична обстановка на фона на друго заболяване. Малко или много това също улеснява последващото лечение. Нерядко обаче „излизането от ритъм“ е съвсем безсимптомно и установяването му става случайно. Тогава и давността му остава отворен въпрос.


Как се подхожда медицински при предсърдно мъждене?

 

Изработен е модел от правила, по които се действа. Когато аритмията е настъпила преди по-малко от 48 часа (два дни) се подхожда към възстановяване на синусовия ритъм, освен ако няма други противопоказания за това. Използват се лекарства - венозни или приемани през устата. Най-често това изиксва наблюдение в болнична обстановка. Изикват се и някои допълнителни предпазни мерки, като например разреждането на кръвта. Разбира се, преценяват се и индивидуални различия според възрастта, придружаващите заболявания и т.н.

 

Когато давността на предсърдното мъждене е по-голяма, рискът от възникване на съсирек (тромб) в сърдечните кухини, също прогресивно нараства. По тази причина пристъпването към корекция на аритмията изисква първо т.нар трансезофагиална ехокардиография (посредством сонда в хранопровода се оглеждат сърдечинте структури). Ако има данни за съсирек се пристъпва към неговото разтваряне. Чак тогава се провежда регуляризиране на ритъма. В тези случаи по-често се използва методът на т.нар. кардиоверзио (електрически ток , който да реактивира синусовия възел).


Кога не се присъпва към възстановяване на ритъма? Защо?

 

Това зависи първо от състоянието на болния. Сърдечна дейност с нормална честота и артериално налягане, било то и в предсърдно мъждене, не е спешно състояние. Тогава се прави съответна подготовка и се разясняват рисковете, че понякога именно в момента на влизането в ритъм, може да настъпи критичен момент за кръвообращението. Понякога още в периода на изчакване на фона на леки антиаритмици, сърцето само „ влиза в ритъм“.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Когато обаче има сърдечна недостатъчност, деформация на сърдечните кухини, придружаващи заболявания и напреднала възраст, нещата добиват по-сложен вид. Тогава, дори да се възстанови ритъмът, трайното му задържане не винаги е възможно. В такива ситуации, според лекарската преценка, понякога болният остава „извън ритъм“ до края на живота си. Изписват се обаче някои лекарства за контролиране на сърдечната честота, както и такива за разреждане на кръвта.

 

Перманентното (постоянно) предсърдно мъждене създава висок риск от формиране на кръвни съсиреци. Те в последствие спонтанно могат да напуснат сърцето и да попаднат в централната нервна система и да предизвикат мозъчен инсулт. За целта, дори при възстановен ритъм, нерядко антикоагулант или антигрегант се приема до края на живота.