Наричана по този начин, поради районите, в които се среща по-често. Други наименования, под които може да се срещне са „марсилска треска“ или „пъпчеста треска“. Самото заболяване представлява остро инфекциозно, с умерена обща отпадналост и развитието на кожен обрив.
 
Важно за хората, които предприемат пътуване са районите, в които може да се срещне, а именно – Португалия, Испания, Италия, Гърция, както и страните по границите на Черно море – Турция, Румъния, Крим. Южна Африка също спада към засегнатите места.
 
Причинителят на марсилската треска е от групата  на рикетсиите. Техен главен резервоар и източник са кърлежите. При ухапване на човек от преносител-кърлеж се води и до заразяването му. По отношение на градовете основен източник са безстопанствените кучета, тъй като по тялото им паразитират често кърлежи.
 
Основното място, което е входна врата за навлизане на рикетсиите е кожата, след ухапване на кърлеж. Но има и други по-редки начини за заразяване – чрез случайно втриване в конюнктивата, както и при вдишване. Възприемчивостта е всеобща, но след преболедуване имунитетът, който се придобива е с голяма продължителност.
 
С по-малко значение са птиците, които механично чрез ноктите на краката си могат да разнасят причинителят на средиземноморската треска. След ухапването от кърлеж, рикетсиите проникват в кръвта и от там могат да се разпространят във всички тъкани и органи на тялото. Месеците, в които най-често може да се осъществи заразяване са летните, което е пряко свързано с факта, че това е най-активното време за кърлежите и контактът на хората с тях.
 
Инкубационният период е от 2 до 18 дена, но най-често е не повече от 5. В мястото на ухапването се развива малка раничка, подобна на язва, която некротизира(клетките и умират) и придобива тъмен до черен цвят. По тази причина се нарича още tache noir, идващо от френските автори и означаващо тъмно петно.
 
По отношение на общото състояние се развива повишение на телесната температура в границите на 38-39 градуса, съпроводена съответно с отпадналост, умора, липса на апетит. Освен това може да се усещат болки по мускулите и ставите, понякога и главоболие.
 
NEWS_MORE_BOX
Около образувалото се черно петно, в мястото на ухапване се развива и оток и зачервяване. Освен това регионалните лимфни възли може също да се засегнат и реагират с увеличение. След 3-4 дни се развива и обрив по цялото тяло – лице, труп и крайници. Продължителността на този обрив може да варира от 10 до 15 дни.
 
В последните години се наблюдава по-затегнато протичане на марсилската треска и то води със себе си и повече усложнения. Те са от страна на бъбреците, кръвоносните съдове и сърцето, централната нервна система. По отношение на стомашно чревния тракт може да се появи гадене и повръщане.
 
За да се докаже диагнозата е нужно да се изследва кръв, както и да се вземе биопсия от мястото на ухапването, кдето се е сформирала некрозата. Т. нар. черно петно носи наименованието първичен афект, поради факта, че това е първото място, което се поразява от рикетсиите.
 
Диагнозата може да се сбърка с други заболявания, които протичат с покачване на температурата и треска, придружени с обриви по кожата.
 
Лечението с определени антибиотици, на които са чувствителни рикетсиите води до подобряване на състоянието и като краен резултат излекуване. От значение е профилактиката срещу болестта. А именно избягване на места с кърлежи или използване на репеленти срещу тях. От значение е и вземането на мерки срещу безстопанствените кучета в градовете, които е нужно да се обезпаразитяват.