Симптомите при кардиоваскуларните заболявания могат да бъдат разнородни и от други системи включително, които да засягат сърдечносъдовата в определен аспект – напр. ксантоми и ксантелазми, пресинкопална и синкопална симптоматика, нарушения в зрението и зрителното поле, цианоза и др. Основните клинични симптоми обаче, които касаят сърдечносъдовата система, са болка, задух, палпитации, кашлица, отоци. Телесната температура е също клиничен симптом с важно значение за инфекциозния ендокардит (ИЕ).

 

 


1. Гръдна болка

Гръдната болка е централен сърдечносъдов симптом, като важно значение имат нейните характеристики – локализация, пропагация, продължителност, екзацербация, повлияване и др.

 

Така например при стенокарден пристъп болката е ретростернална, на широка площ (пациентът често показва с юмрук или разпъната длан къде го боли), класически ирадиираща към лява ръка (може и към шия, и към дясна ръка въпреки това), появява се и се влошава при физически усилия и отшумява в покой или след прием на нитроглицерин или друг нитрат.

 

При остър миокарден инфаркт или нестабилна стенокардия болката не се повлиява след прием на нитрат и има подобно описание. В този ред на мисли, пациент, за който е известно и е диагностициран със стабилна стенокардия (angina pectoris) и приема нитрат при необходимост – ако при поява на пристъп болката не се купира след два или три приема на нитрат през около 15-20 минути, то следва да се мисли в посока остър миокарден инфаркт и е необходимо свързване със 112. Такъв пациент изисква спешна коронарография за изясняване състоянието на коронариите и стентиране, ако това е възможно в конкретния случай.

 

При перикардит характерно е, че болката има плеврална компонента – т.е. повлиява се от дишането и се засилва при вдишване, а при навеждане тялото напред болката се облекчава. Също така, болката е постоянна и не се повлиява от физически усилия, не отшумява в покой и не пропагира. Изясняването характеристиките на болката, интензитета, пропагацията и повлияването са ключови елементи още в началото на анамнезата за отдиференциране остър миокарден инфаркт и перикардит от друго състояние.

 

Гръдната болка е един изключително широкоспектърен симптом, който може да бъде причинен от редица други състояния – интеркостална невралгия, гастрит, перфорирала язва, езофагеални мотилитетни нарушения (спазми), плеврит, пневмоторакс и др. Затова  е важно да се отдиференцират на първо място произхода на гръдната болка и спешна ли е тя или не. Например пациенти с интеркостална невралгия съобщават за остра гръдна болка, която ясно могат да локализират с пръст (за разлика от пациент със стенокарден пристъп, който сочи на широка площ с разгъната длан или свит юмрук) и болката се повлиява от движението и ротацията на торса. Внимателното описание отстрана на пациента и внимателното изслушване отстрана на специалиста по отношение на гръдната болка могат да бъдат ключови в поставянето на правилната диагноза, особено когато се касае за остър миокарден инфаркт, стенокарден пристъп или перикардит и тяхното отдиференциране с други.

 

 

2. Задух

Задухът може да бъде резултат отново на стенокарден пристъп или остър миокарден инфаркт – необходимо е изясняване появява ли се той при физически усилия и при какъв обем работа (изкачване на колко стълби, ходене на колко метра). Друга основна причина за задуха е хроничната сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване (левостранна и комбинирана), която води до белодробен венозен застой, а в тежките случаи и изостряне на наличната хронична сърдечна недостатъчност и до белодробен оток.

 

Задухът обикновено е позиционен – засилва се в легнало положение (ортопнеа) и се подобрява при изправяне и в седнало положение. В този смисъл, при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, задухът обикновено се появява вечер, като може да бъде пристъпен (кардиогенна астма).

 

При остра сърдечна недостатъчност клиничната картина е много по-драматична и скоростна с развитието на белодробен оток, кръвохрак и кардиогенен шок. Симптоматиката при пациенти със задух на фона на хронична сърдечна недостатъчност се купира с бримкови диуретици, като е необходима корекция в терапията и превенция на белодробния застой.

 

Кашлицата е също симптом, който в рамките на кардиологичната патология е свързан с белодробния застой и сърдечната недостатъчност (остра или хронична), като може да бъде придружен с кървави пенести храчки, поради алвеоларна руптура.

 

3. Периферни отоци

Периферните отоци са друг симптом, който може да бъде разглеждан в рамките хроничната сърдечна недостатъчност – отоците засягат крайниците най-често глезените, като се появяват и засилват в края на деня, а сутрин се подобряват. При отоци с нефрогенен произход, наличието им е постоянно обикновено и няма денонощен ритъм, като засягат лицето и клепачите. Разбира се, наличието на неизяснени периферни отоци изисква допълнителни изследвания като уринен седимент с цел изясняване произхода им.

 

 

4. Цианоза

Цианозата е друг клиничен кардиологичен симптом, като тя е периферна – наблюдава се синкавовиолетово оцветяване на езика, крайниците (които са студени при допир), пръсти, ушни миди и носа. Периферната цианоза при хроничната сърдечна недостатъчност е резултат от намалената фракция на изтласкване и понижен ударен и минутен сърдечен обем. При централната цианоза се наблюдава синкаво оцветяване основно на устните и около устата, крайниците са топли и се повлиява при вдишване на кислород, докато периферната цианоза – не.

 

 

5. Палпитации

Палпитации наричаме всяко усещане на работата на сърцето – нормално човек не би трябвало да усеща сърдечните си съкращения. Пациентите ги описват и усещат по най-различни начини – „прескачане на сърцето“, „спиране на сърцето за малко“, „препускане“ и др. Най-честата причина за сърдечни палпитации са камерните екстрасистоли, които могат да се срещат и при напълно здрави хора под влиянието на емоционален стрес, кофеинови напитки, алкохол, цигари и др. Други причини за сърдечни палпитации са надкамерните и камерни тахиаритмии. Сърдечните палпитации изискват навременно и прецизно изясняване с електрокардиограма или екг-холтер при необходимост.

 

 

Като част от кардиологичните симптоми е необходимо да се споменат и пресинкопалната и синкопална симптоматика със загуба на съзнание, световъртеж и замайване, които са особено характерни за аортната стеноза и се появяват и засилват при физически усилия, поради понижения минутен обем и церебралната исхемия. Синкопалната симптоматика е много характерна и за камерните тахиаритмии.

 

Други важни кардиологични симптоми включват фебрилитета, нодули на Ослер, лезии на Джейнуей, конюктивални хеморагии, кръвоизливи под ноктите и др. при инфекциозен ендокардит.

 

Кардиологичните симптоми, въпреки преплетени с прояви от други системи – дихателна, храносмилателна, нервна и др., са изключително специфични в своята проява, описание и характеристики. Затова е необходима строга прецизност още преди анамнезата и статуса на пациента – в самото му пристигане и оглед (митрален фациес, обезитет, отоци, цианоза, задух и др.)