Автономната нервна система е част от нервната система на човека и изпълнява важни неволеви функции. Тя се разделя на три части - симпатикусова, парасимпатикусова и ентерална нервна система. Симатикусовата нервна система е отговорна за активирането на различни процеси в тялото. Парасимпатикусовата изпълнява обратната функция - регулира процесите на покой, забавяне на сърдечната честота, контролира различни реакции на имунната нервна система.
Ентералната автономна нервна система пък е отговорна за фините процеси на смилане на храната, посредством активиране отделянето на хормони и ензими в чревния тракт, отделяне на инсулин от панкреаса и др.
Автономната нервна система изпълнява много функции, за които дори не подозиране. Това са дишането, сълзенето на очите, потенето и настръхването на кожата, осъществява контрола върху сърдечната честота и периферното съдово съпротивление. Тя също така управлява мускулите на пикочния мехур, които участват в акта на уриниране и регулира редица други жизненоважни процеси.
Има много причини за настъпване на автономна нервопатия и дизавтономия. Тези нарушения могат да са резултат на травма, вирусна инфекция или скок в растежа при подрастващите. Неконтролираният захарен диабет тип 2 е друга важна причина, която уврежда нервните окончания на вегетативната нервна система и води до значими последствия, които смущават живота на пациентите с диабет.
Синдромът на Гилен-Баре, при който често подлежат автоимунни и възпалителни процеси и генетичното наследствено заболяване - болест на Hirschsprug също могат да са отговорни за настъпване на автономна дисфункция. Симптомите на заболяванията на автономната нервна система зависят от местоположението на нервните окончания, които се увреждат. При захарен диабет например, което е генерализирано заболяване, се засягат нервни окончания в различни части на тялото.
Най-характерните симптоми на дизавтономията са вариации в сърдечната честота, изява на някои видове сърдечна аритмия и ортостатичната хипотония. Те се дължат на увреждане на нервните окончания на вегетативната нервна система, които отговарят за контрола на пулса и артериалното налягане и адекватната им реакция при физическо натоварване и изправяне.
При нарушение пациентите страдат от прекомерна брадикардия или тахикардия, наблюдава се неадекватно ускоряване на пулса по време на физическо натоварване. Неприемливата синусова тахикардия е пример на такова отклонение в регулацията на автономната нервна система. Тази тахикардия протича с персистиращо повишаване на сърдечната честота в покой, несвързано или несъответно на степента на физическия, емоционален или фармакологичен стрес. Резултат е от увеличена автоматичност на синусовия възел и абнормна автономна регулация на синусовия възел с повишен симпатикусов и намален парасимпатикусов тонус.
Друга изява на автономна дисфункция е синдромът на постуралната ортостатична тахикардия. Изявява се с ортостатичен интолеранс на сърдечния пулс, което се дефинира с ускоряване на пулса с 30 уд./мин. или над 120 уд./мин., в рамките на 10 минути от изправянето при отсъствие на хипотония. Пациентите описват състоянието с палпитации, тремор, умора и замаяност. То се дължи или на автономна невропатия или на централна бета-свръхчувствителност.
При ортостатичната хипотония основният признак е, че при изправяне артериалното налягане рязко се понижава, въпреки, че тогава при нормални условия то трябва да се повиши. Това е причина пациентите да усещат замаяност, причерняване пред очите, а при по-тежки случаи те могат да загубят съзнание.
Проявите на автономната невропатия от страна на други органи и системи са умора и чувство за недостиг на въздух особено при тренировка. От страна на гастроинтестиналния тракт е възможно да настъпи дисфагия (нарушено преглъщане), запек или диария. Инконтиненция на урина се наблюдава при дисфункция на нервните окончания, които контролират мускулите на пикочния мехур. Хиперхидрозата или анхидрозата са по-незабележими прояви на заболяването.
Специфично лечение на състоянието не съществува. Препоръчват се мерки, като пиене на повече течности, консумация на по-големи количества сол - 3-5 грама/ден, носене на пристегнати ластични чорапи. Медикаментите, които се използват за повишаване на стойностите на артериалното налягане са флудрокортизон и мидодрин. Като цяло с времето пациентите свикват или успяват да контролират състоянието си.
Референции:
Síntomas y tratamiento de la disautonomía- Aurora health care
Clevland clinic Autonomic Nervous System
