Преди години поставянето на спорт и сърдечни заболявания, например като инфаркт на миокарда са били абсолютно несъвместими понятия. Така след прекаран инфаркт често пациентите са прекарвали месеци на постелен режим, като по този начин се е смятало, че капацитетът на сърцето ще се запази и възстанови до някаква степен.


Благодарение на редица наблюдения още в края на миналия век започват да се обсъждат ползите от по-бързото раздвижване и връщането към извършване на активни ежедневни дейности. Към момента още на първия и втория ден след прекаран инфаркт се правят неколкократни раздвижвания – първоначално на малките стави на ръцете и краката, след което постепенно включване и на по-големите стави.


Работи се изключително за подобряване на дихателния капацитет, а причината е неразривната връзка между белите дробове и сърцето.



Умерената физическа активност има благоприятен ефект както за първичната, така и за вторичната превенция на атеросклеротичните промени по съдовете – на първо място при исхемична болест на сърцето.


От друга страна при спортисти над 35-годишна възраст исхемичната болест на сърцето е главната причина за внезапна сърдечна смърт, а при по-младите атлети коронарните аномалии са четвърта по честота причина за внезапна сърдечна смърт. Обсервационни проучвания показват че високоинтензивните физически натоварвания (повече от 7 пъти седмично или повече от 18 часа) увеличават риска от смърт при пациенти със сърдечни заболявания.


Гръдната болка е основен симптом на исхемична болест на сърцето. Симптоматичнините спортисти трябва да бъдат изследвани и лекувани според съществуващите ръководства. При липса на симптоматика и подозрение за коронарна болест с особена важност са образните изследвания - ЕКГ, ехокардиография, скенер или ядрено-магнитен резонанс. С особено висока показателност са изследвания, проведени в условия на стрес - медикаментозен или с физическо натоварване.


Докато при любителите на спорта стрес натоварванията е препоръчително да се извършват с малко под максималния интензитет, то при състезатели се налага да бъдат достигнати максимални „дози“ на натоварване.


Ежегодната функционална оценка на състоянието е необходима, за да се проследи прогресията на заболяването. Това позволява и вземане на своевременни мерки за намаляване на спортната активност, в случай на нужда или оптимизиране на терапията.


При гранична или несигурна находка от ЕКГ стрес теста, както и при изходно променена електрокардиограма се препоръчва извършването на стрес тестове с по-високоспециализирани техники – ядрено-магнитен резонанс, както и т. нар. ПЕТ скенери.


Важно значение има и фактът, че активните спортисти, особено в по-напреднала възраст, имат повече дифузна калциноза (атеросклеротични промени с отлагане на значително количество калций) по коронарните артерии, установена чрез скенер, без това да има категорична клинична значимост. Но е важно да се има предвид, за да не се изпада в излишно предписване на медикаменти или назначаване на инвазивни манипулации.


Пациенти със стабилна коронарна болест или преживян миокарден инфаркт без т. нар. ST елевация, при които е постигната пълна реваскуларизация (отпушване на съда) и няма данни за остатъчна исхемия, могат по-бързо да увеличават нивото на натоварването до първоначалното, на което са били свикнали преди инцидента. През периода на двойна антиагрегантна терапия се препоръчва избягване на контактните спортове.


Допускането до активни занимания със спорт става според вида на аномалията (вродена или придобита), вида на спортната активност и наличието на доказана исхемия.


Спонтанната коронарна дисекация е сравнително рядко усложнение на интензивните спортни натоварвания, но изходът е често фатален.