Слушалката – важен лекарски атрибут, ще я видим на всяка снимка на лекари и задължително провиснала на врата на доктора, или пък в джоба и въобще на една ръка разстояние. Инструментът се нарича стетоскоп и наистина е много важен за лекаря – както за първоначална оценка на състоянието на пациента, така и за динамичното му проследяване.


Докторът ще преслуша най-често гърдите ни, отзад, може и корема. Какво чува ли – дали е магия? Магията е, че няма магия. Звукът е механично движение на частици през различни среди. До ухото на лекаря ще стигне звукът от дихателните ни движения, перисталтиката (движението на червата), както и от дейността на сърцето. Опитното ухо умее да различава малки нюанси в шумовете, които иначе може да ни се струват неясни и необясними.


Сърдечен шум


Лекарят може да каже, че при пациентcj има сърдечен шум. Какво означава това?


Сърдечният шум се установява от общопрактикуващия лекар или пък кардиолога при преслушване на сърдечната област със стетоскоп. Откриването на сърдечен шум обаче не винаги означава наличие на болест.


Сърдечният шум се опеделя като „необичайни шумове“ или звукове, които се откриват при аускултацията (преслушването) и се характеризират с определен тембър – тоналност. Самият звук произлиза от турбуленции в циркулацията на кръвта в сърцето.


Как се движи кръвта в сърцето?

То е изградено от две предсърдия и две камери, съответно леви и десни. Движението на кръвта е еднопосочно, което се определя от бариери на преходите между отделните кухини – клапи. Нормално при преслушване на сърцето се установява звука, издаван от ритмичното отваряне и затваряне на клапите.


Наличието на клапни пороци създава предпоставки за смущение в еднопосочния поток на кръвта. Нейното връщане назад или завихряне на определени места произвежда характерни звуци, които се откриват при аускултацията на сърцето.


Видове сърдечни шумове

Напълно нормалният и очакван звуков феномен от сърцето са сърдечните тонове – I и II сърдечен тон. Между I и II се намира моментът на систолата – когато сърцето се съкращава и изтласква кръвта, а между II и I – диастолата, когато сърцето е отпуснато и се изпълва с кръв, подготвяйки се за следващата систола.


Всеки установен сърдечен шум се класифицира по това в коя от двете фази се чува – по време на систолата или по време на диастолата. Тъй като през тези два периода кръвта минава през различни места, това е важно за да се разбере къде точно е смущението.


Систолен шум – един от честите му причинители е митрален клапен порок – на клапата между левите предсърдие и камера.


Диастолен шум – по-често се асоциира с недостатъчност на аортната клапа.


Допълнителни изследвания

На първо време лекарят преценява дали установеният шум е функционален или органичен по характер. Органичен означава, че се дължи на някаква промяна (увреда) в структурата на сърцето или клапите.


Обикновено най-подходящото излследване е Ехо-Кардиографията (Ехо-КГ). Това е неинвазивен, евтин и лесно достъпен метод, който позволява на лекаря да установи не само морфологични промени (т.е. промени в структурата), но и функционални смущения – тъй като наблюдава сърцето не на снимка, а динамично, докато то се съкращава и отпуска. Доплер-ЕхоКГ освен това разкрива и движението на кръвта и може да се види дали има завихряне или нарушение на еднопосочния поток.


Кои пациенти трябва да имат повишено внимание?

Част от хората с клапни пороци имат нужда от по-детайлно проследяване, тъй като някои техни особености ги правят по-податливи на инфекции. Увредените сърдечни клапи представляват благоприятна почва за развитие на бактериална инфекция в тях. Това важи в особена степен за имунокомпроментираните пациенти – т.е. тези, които са с понижен имунитет поради химиотерапия, лъчетерапия или пък трансплантация на орган, както и тези, които са серипозитивни за ХИВ.


Всяка една инвазивна процедура – дори вадене на зъб – носи риск от попадане на бактерии в кръвта и достигането им до увредените клапи.


Има и безобидни сърдечни шумове

Наричат се функционални, без органичен произход. Най-често се срещат при деца между 3 и 7 годишна възраст.


Те са с ниска сила, тясно локализирани – чуват се единствено на определено място и силата им силно варира според положението на тялото и дихателните движения. Обикновено се усилват при треска (фебрилитет) и тахикардия. 


В подкрепа за безобидността на шума говори  и липсата на други белези за сърдечно заболяване като:

  • Цианоза (синкав оттенък на кожата);
  • Диспнея (задух);
  • Оток;
  • Повишени размери на черния дроб;
  • Артериална хипертония и др.

За изключване на болест може да се проведат още Ехо-КГ, ЕКГ и рентгенография на гръден кош.