Сърдечната честота при покой е добре познат на медицинската практика показател, който се отличава като лесен и бърз за измерване, без да е необходима каквато и да било апаратура (е, освен часовник). Към днешна дата множество проучвания са се фокусирали върху това съществува ли връзка между повишената сърдечна честота при покой и настъпването на сърдечносъдови инциденти.


Сърдечна честота

Лекарите ще я измерят по няколко начина – от пулса на пациената (най-често на китката), слушайки самото сърце, както и изобразена на електрокардиограмата. При някои заболявания е възможно да се установи разлика в честотата измерена периферно (напр. на китката) и тази от сърцето.



Най-често обаче артериалният пулс е достатъчно информативен за повечето случаи. Този параметър е изключително лесен за отчитане, проследяване, не налага апаратура и никаква инвазивност. Ето защо употребата му не се ограничава единствено в лекарския кабинет и вече на почти всеки човек му се е случвало да си измери пулса, като много хора са наясно и горе какви стойности поддържат в условие на покой.


Нормално сърдечната честота при покой варира между 50 и 90 удара в минута, като при хора с изключително добре развита физика може да е и с по-ниски стойности. Тя варира в рамките на деня, обикновено с лек спад по време на нощта и се счита, че при жентие е малко по-голяма, отколкото у мъжете.


Повишена сърдечна честота и по-голям сърдечносъдов риск

Множество епидемиологични проучвания през последните години са подчертали асоциация между повишената сърдечна честота при покой и смъртта поради сърдечносъдови заболявания.


Ето крато изложение на едно от тях: Diaz и сътрудници изследвали група от близо 25 000 пациенти, приети в болница поради сърдечносъдова болест или насочени за провеждане на коронарография. Проучването е разкрило, че сърдечна честота, установена при приема, над 83 удара/минута е свързана с развитието на сърдечна недостатъчност и увеличаване на съречносъдовата смъртност в сравнение с тези пациенти, които са имали сърдечна честота при приема под 62 удара/минута.


Увеличаването на риска е бил независим от наличие на допълнително рискови фактори, както и независим от фракцията на изтласкване (ключов показател за помепната функция на сърцето), също така и от подлежащи коронарни увреди.


Основно ограничение на такъв тип изследвания е, че повечето от тях не могат да вземат предвид общото физическо състояние на участниците за изчисляване на сърдечносъдовия риск. Все пак, смята се че ниската сърдечна честота при покой е свързана с по-добра физическа форма и по-висок капацитет и предвид този факт е значим предиктивен фактор за по-ниска сърдечносъдова смъртност.


Какво свързва сърдечната честота със сърдечносъдовия риск?

Напипваме пулса, усещаме живинката в нас и неуморния труд на сърцето. Зад това елементарно явление стоят множество обстоятелства.


Честотата, с която сърцето извъшва помпените си съкращения, е индикатор за миокардните нужди за кислород, дебита на коронарните артерии и за това как се справя миокардът с тези съкращения. Сърдечната честота има витална роля в адаптацията на миокарда към повишени изисквания (напр. физически и емоционален стрес).


Сърдечният ритъм се състои в редуване на контракция (систола) и отпускане (диастола). Диастолата е моменът, в който се извършва перфузията с кръв – миокардът се „храни“ с кислород и хранителни вещества. Колкото по-висока е сърдечната честота, толкова по-кратка става диастолата, и съответно се скъсява ефектиното време за перфузия.


В същото време увеличената честота означава и повече съкращения за минута, което е свързано и с по-голям глад на миокардните клетки за кислород – при това на фона на скъсено време за подаването му. Тази комбинация може да доведе до стабилна стенокардия – исхемична болест на сърцето.


При по-висока сърдечна честота се увеличават микротравмите по тънкия ендотелен слой, покриващ вътрешната стена на съдовете. Това важи особено за големите артерии и при продължително увреждане може да се повишеи тяхната ригидност. В такъв случай е необходимо по-високо налягане за преодоляването на намалената им еластичност от където – артериална хипертония.


Значение за практиката

Към днешна дата не се практикува медикаментозно лечение за здрави хора, само заради повишена сърдечна честота при покой. При пациенти със сърдечна недостатъчност, след преживян инфаркт или с коронарна болест при наличие на повишена сърдечна честота  нейното медикаментозно понижаване има благоприятен ефект и често е компонент от терапията за тези пациенти. Най-разпространеният медикамент в това отношение е бета-блокерът. Тъй като бета-блокерите не са показни за всички пациенти и имат някои нежелани странични реакции лекарят преценява каква полза може да донесе на конкретния пациент.