Сърдечната ресинхронизираща терапия представлява дивайс (устройство) изобретено за лечение на пациентите с левокамерна дисфункция и недостатъчност и смущения в камерната проводимост. Това са пациенти, при които левокамерната изтласкана фракция е значително понижена в резултат на различни патологични причини-исхемична болест на сърцето, клапни пороци, кардиомиопатии и др.

 

Закъснялото камерно електрическо активиране, както е при пациентите с ляв бедрен блок, води до диссинхронно съкращение на камерите. Това означава, че различните сегменти на лявата камера се съкращават по различно време-някои по-рано, други със закъснение.


 

Механичната диссинхрония е израз на електрическа такава на три нива-вътрекамерна диссинхрония в рамките на лявата камера, както е при пациентите с ляв бедрен блок.

 

Диссинхрония настъпва и при съкращението на лява и дясна камера отново поради забавено активиране на лява камера поради наличие на ляв бедрен блок. Третият вид е електрическа диссинхрония-атриовентрикуларна диссинхрония настъпва на ниво AV проводна система поради забавяне или липса на проводимост.

 

Независимо от механизмите на възникване основните последствия от диссинхронното съкращение на лява камера са в неефективното ѝ съкращение. В допълнение това е предпоставка за настъпване на митрална регургитация, поради нарушено затваряне на митралната клапа.

 

Сърдечната ресинхронизираща терапия има за цел да възстанови синхронното съкращение на камерите на сърцето, което подобрява изтласкана фракция при пациентите и следователно намалява симптомите на сърдечна недостатъчност.

 

Понастоящем пациентите показани за имплантация на устройството следва да отговарят на следните условия: да имат симптоми на сърдечна недостатъчност, да бъдат в синусов ритъм с продължителност на QRS комплекса от ЕКГ ≥150 ms и QRS морфология на ляв бедрен блок и да бъдат с левокамерна фракция на изтласкване ≤35% въпреки приема на оптимална медикаментозна терапия.

 

Множество проучвания доказват, че удължената продължителност на QRS понастоящем е единственият валидиран маркер за диссинхрония, който служи за подбор на пациентите показани за имплантация на устройството.

 

В групата на неотговорилите на терапията т.нар. „non responders” попадат по-скоро пациенти, при които не е направен правилен подбор на критериите за включване. Тук попадат по-скоро пациенти, които не са имали морфология на QRS комплекса на ляв бедрен блок, имали са изключително потисната левокамерна фракция на изтласкване. Отделно пациентите с обширен миокарден цикатрикс (например след обширен миокарден инфаркт) ще имат по-малко подобрение на левокамерната функция след имплантация на устройството, предимно поради липсата на витален миокард, който може да бъде синхрониран и повлиян.

 

Връзката между големия исхемичен цикатрикс и лошия отговор на терапията може частично да обясни защо пациентите с неисхемична кардиомиопатия са склонни да реагират по-добре на лечението, отколкото тези с исхемична кардиомиопатия. Но реално тази група от пациенти имат по-лоша прогноза и по-слабо повлияване, от което и да е терапевтично поведение.

 

Имплантацията не се различава съществено от имплантацията на останалите сърдечни дивайси. Състои се от основно устрайство и три електрода, които се поставят в сърдечните кухини.Устройството се имплантира подключично и съдържа паметта и батерията на устройството. То се поставя посредством малък оперативен кожен разрез. А електродите се поместват в дясно предсърдие и дясна камера. Допълнителният проводник при дивайса се поставя през коронарния синус върху латералната или заднолатералната стена на лявата камера.

 

По този начин, когато двете отвеждания се активират се получава координирано пейсиране на лявата и дясната камера, което е основната цел на терапията. Координираното съкращение на двете камери дава на предишното диссинхронно сърце незабавно механично предимство, което увеличава сърдечния дебит. В допълнение към незабавните хемодинамични ползи, в продължение на няколко месеца дивайсът води до допълнително подобряване на структурата и функцията на сърцето.

 

Тези дългосрочни промени са известни още като обратно ремоделиране на лява камера. Това обикновено се определя количествено чрез намаляване на размера на кухината на лява камера и подобряване на левокамерната функция, което се оценява посредством ехокардиография и други образни методи.

 

Не на последно място редом с подобряване на тези показатели се очаква и намаляване на тежестта на митралната регургитация, което има съществено значение за подобряване на симптомите на пациентите. Смята се, че обратното ремоделиране е една от причините за наблюдаваното клинично подобрение и намалена смъртност, докладвани в много изпитвания с дивайса.

 

Референции:

1. 2021 ESC Насоки за диагностика и лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност;

2. Наръчник по електрокардиография - проф. Ч. Шалганов;

3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4295737/