Какво представлява сърдечната недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето е неспособно да изтласква необходимото количество кръв за покриване на метаболитните потребности на организма, независимо от адекватното му пълнене. Сърдечна недостатъчност има три клинични форми:

  • Нискодебитна - с намален минутен сърдечен обем;
  • Застойна - преобладава венозната хипертония и застоят зад отслабената сърдечна половина;
  • Съчетание на двете форми.
     

Кои са видовете сърдечна недостатъчност?


Има няколко критерия за определянето на това състояние. Сърдечна недостатъчност може да настъпи остро или да бъде хронично заболяване според това колко бързо се развиват признаците на заболяването. Дели се още на систолна и диастолна сърдечна недостатъчност. При систолната страда способността на сърцето да изтласква кръв, докато при диастолната е нарушена релаксацията на камерата по време на нейното пълнене.  Друго делене е на лява и дясна сърдечна недостатъчност, според това работата на коя сърдечна половина е нарушена.
 

Кои са причините да се развие това заболяване?

На първо място значение има исхемичната болест на сърцето. Но водещи са още клапните пороци, артериалната хипертония и кардиомиопатиите.  Други известни причини са тежки анемии, хипертиреоидизъм, продължителни тахикардии.  
 

Развитие и признаци на сърдечната недостатъчност

Сърдечна недостатъчност се развива бавно и дълго време остава без клинична изява. Основните симптоми са отстрана на белия дроб и намаления физически капацитет. Развива се задух при нормални физически натоварвания, който е резултат от застоя на кръв в съдовете на белия дроб.

Ортопнея ( задух в легнало положение) е друг характерен симптом. Обикновено той изчезна при изправяне на болния. Пароксизмална нощна диспнея - възниква през нощта, болният се буди от съня си със задух, бледост и дразнеща кашлица с отделяне на белезникави храчки. Сърцето също е променено при сърдечна недостатъчност. То е уголемено, в началото има хипертрофия ( удебеляване на стената на сърцето), а по- късно се дилатира (разширяват се кухините на сърцето). Други признаци на състоянието са лесна умора и обща слабост, нарушения в дишането и никтурия (уриниране в нощните часове), застой в различни органи и периферни отоци.  

Според степента на проява на субективните симптоми на заболяването то се дели на няколко степени - от 1 до 4-та, като при първа признаците на заболяването не се проявяват и болния има нормална физическа активност,  а при 4-та те са изразени дори и в покой и ограничават сериозно неговите ежедневни дейности.  
 

Как се лекува сърдечната недостатъчност?

За да се лекува застойната сърдечна недостатъчност се следват три основни принципа:  

Етиологично лечение (таргет са причините за развитие на заболяването), отстраняване на провокиращите състоянието фактори и контрол на симптомите на заболяването. Водещо е етиологичното лечение особено, когато се отнася за клапен порок или коригируеми състояния, като анемия или тиреотоксикоза.

NEWS_MORE_BOX



За подобряване на качеството на живот се провежда ежедневно симптоматично лечение. Първа стъпка в лечебните мероприятия са промените в стила на живот - ограничава се физическата активност, преминава се към нискосолева диета и ограничаване на обема на поеманите течности, особено в напредналите стадии.

Медикаментозното лечение е средство на избор в по-напредналите етапи на състоянието. Диуретиците са значителен елемент от терапевтичния план на тези болни. Те увеличават отделянето на натрий и вода и с това намаляват обема на циркулиращата кръв и съответно натоварването на сърцето. Използват се бримкови и тиазидни диуретици.

Други важни лекарства са АСЕ- инхибиторите. Ползата им се крие в това, че те разширяват съдовете и намаляват прогресията на това заболяване.  

Бета-блокерите са особено полезни при болни с прекаран миокарден инфаркт. Сърдечните гликозиди са средство на избор при пациенти със изявени симптоми  и особено придружаващо предсърдно мъждене. Тези медикаменти увеличават сърдечния контрактилитет и подобряват работата на сърцето. Вазодилататори – изосирбид динитрат  и други нитрати намаляват венозния спазъм, а с това и претоварването на сърцето и белодробния застой. Кислород се прилага особено при обостряне на симптомите.



Прогнозата на заболяването не е добра и зависи изключително от правилното и редовно лечение.