Сърдечната недостатъчност е сред топ 5 от сърдечните заболявания. По своята същност това е състояние, при което сърцето на практика не получава достатъчно кръв от венозната система. В други случаи заболяването се проявява с невъзможност на сърцето да изтласка необходимото количество кръв към органите, с което да се доставят хранителни вещества и кислород към техните тъкани. И при двата случая характерно за заболяването е задържането на кръв в ретроградния поток, преди мястото на "задържане". Това от своя страна предоставя богат комплекс и различие от симптоми при двете главни разновидности на сърдечната недостатъчност

 

Двата основни типа заболявания са левокамерна сърдечна недостатъчност и десностранна недостатъчност. Първият тип на заболяването прогресира изключително бързо. Левостранната сърдечна недостатъчност обикновено е сред най-изявените причинители на остър миокарден инфаркт и хипертонична болест на сърцето. Този тип заболяване протича и с клинична картина на кардиална астма, която се проявява предимно нощем и предизвиква задух у пациентите в съня им. Болните обикновено се събуждат задушени и правят опити да вдишат. В хода на пристъпа може да се срещне отделяне на обилно количество пенести или кървенисти храчки. В условията на такава криза се препоръчва приемът на бронходилататори, но и без лечение астматичният пристъп отминава до 30 минути от проявата му.


 

Десностранната сърдечна недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласка постъпилата кръв в сърцето през горната и долна куха вена. Заболяването се развива особено често като усложнение на хронична обструктивна белодробна болест - ХОББ или хронични инфекции, ограничаващи респираторния капацитет на белите дробове. Такива са хроничният бронхит, двустранна пневмония, бронхиектазии, емфизем и пневмофиброза след прекарани белодробни инфекции.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Клиничната картина е много характерна. Заболяването се проявява с оток във венозната система, която отвежда кръв към горната и долна куха вена и сърцето. Най-често се забелязва венозен застой в шийните вени и появата на патологични пулсации в тях. Черният дроб и слезката може да се палпират увеличени, поради венозен застой в тях. Често патогенетично усложнение е развитието на чернодробна фиброза или цироза. Друго често усложнение на тези заболявания може да е появата на отоци в крайниците и развитие на асцит в коремната кухина.

 

Пациентите се съветват да следят количеството на отделяната от тях урина. Поради мястото на засягане се развива венозен застой на кръв ретроградно от отвеждащите кръвта вени към сърцето. В този порядък може да се причини веноразширяване в бъбреците, което нарушава артериалната доставка на кръв и нейната филтрация от излишна течност. В този ред на поведение от страна на организма може да се очаква развитието на олигоурия и бъбречна недостатъчност, при което на практика спира или намалява драстично отделянето на урина.

 

Лечението на този тип сърдечна недостатъчност се опира до действието на кардиотонични медикаменти, диуретици с агресивно действие, спазмолитици, кислородотерапия и антибиотици, с които да се овладеят провокиращите фактори за десностранна сърдечна недостатъчност.

 

Има случаи, при които може да се срещне комбинирана болестна единица. В литературата е известна като двустранна сърдечна недостатъчност. Заболяването обикновено протича драматично с епизоди на задух, отоци, посиняване на кожата на лицето и крайниците, намаление в отделената урина, увеличаване в масата на черния дроб и слезката, както и някои основни белодробни смущения - развитие на белодробен едем, ателектаза и други. Лечението на този тип болест също се опира до действието на агресивни диуретици, кардиотоници, кислородотерапия в интензивно звено, бронходилататори, бронхолитици и експекторанти, витамини и при наложителни случаи - кортикостероиди и бронходилататори за овладяване на спазми и астматични пристъпи със задух.