Сърдечният инфаркт е една от причините за най-висока смъртност в световен мащаб. Той се предизвиква поради нарушение на кръвообращението в сърдечните коронарни артерии, които кръвоснабдяват сърдечната стена, доставят кислород, отнемат въглероден диоксид и метаболити в резултат на работата на сърдечния мускул.
Провокиращите състояния за поява на сърдечен инфаркт са напреднала и тежка атеросклероза, която води до образуване на липидни плаки. В резултат на промени в сърдечния ритъм или напълно спонтанно е възможно част от тази липидна плака да се откъсне и да запуши артериален съд с широк калибър или съответно тесен калибър, което предизвиква от своя страна локална исхемия и тъканна некроза. Напредналата атеросклероза е причина и за появата на симптоми на стабилна стенокардия, които са алармиращ белег и напрактика канят пациента в лекарския кабинет за назначаване на адекватна терапия, спрямо лабораторните показатели. Към терапевтичната схема се назначават антиагрегантни медикаменти, като клопидогрел или аспирин, и статини, които овладяват нарушенията в липидния профил на болния.
Първите симптоми при инфаркт на миокарда от по-лекостепенен характер са остра пронизваща болка в областта на гръдния кош и сърцето. Понякога пациентите съобщават за дебют със стягане, което прогресира до болка с пронизващ характер. Тя може да се разпространява към едната, най-често лявата, ръка или към двете едновременно. Също така може да ирадира назад към лопатката, поясната област, шията и долната челюст.
Други чести симптоми са появата на неритмични сърдечни съкращения, обилно изпотяване, промени в количественото и качественото съзнание. Болните може да са унесени или хипермоторно възбудени. Някои от тях изпитват страх и са емоционално нестабилни в острите условия на сърдечния инфаркт.
По-тежко настъпващите сърдечни инфаркти започват остро със силна пронизваща болка в гърдите, която води до страх у пациента и прогресира до загуба на съзнание. Също така може да се забележи посиняване на устните, кожата на лицето или крайниците. Отново се среща неритмична сърдечна дейност - аритмия, която може да бъде заместена и с повишаване на сърдечната честота - тахикардия. Особено често двете състояния вървят ръка за ръка, което представлява животозастрашаваща тахиаритмия, която влошава доставката на кръв, респективно кислород и хранителни компоненти до всички тъкани и органи в тялото, включително мозъка.
Гаденето и повръщането са характерен белег при такива състояния. Някои болни имат обилно повръщане при настъпването на сърдечния инфаркт вследствие на запушване от липидна плака. Промяната в пулсовата честота често афектира първо мозъчния ствол и причинява неговата хипоксия. Респективно в продълговатия мозък, който е част от мозъчния ствол, започва дразнене на центъра за дишане, сърдечна дейност и повръщане, което предизвиква затруднения в дишането, сърдечната дейност и силни позиви за повръщане или директно обилно повръщане.
При тези и подобни условия трябва да се повика екип на спешна медицинска помощ по спешност. Ако е възможно, може да бъде стрита таблетка аспирин, която да бъде поставена в прахообразна форма под езика. Аспиринът има силен антиагрегантен ефект, което ще намали възможността на тромбоцитите и другите кръвни клетки да се слепват около тромба и да увеличават неговата големина, което да рефлектира върху увеличаването на локалната зона на исхемия по сърдечната стена.
Също така от особена важност е пациентът да бъде в легнало положение, освен в случаите на повръщане, където пациентът се завърта на една страна, за да не вдиша повърнатите материи, и да се разкопчаят всички пристягащи дрехи около гръдния кош. По този начин се осигурява възможност за достатъчно разгъване на белите дробове при вдишване.
В болнични условия се прилагат някои фибринолитични терапии или разширяване на засегнатия съд около тромба посредством поставяне на стент. Впоследствие пациентът трябва да приема някои антиагреганти, с което да се избегне възможността за образуване на кръвен съсирек в областта на стента, който разширява засегнатия съд около сърцето.
